Режисьорът Галин Стоев е може би най-разпознаваемата фигура, с която се свързва страната ни в театралния свят. Като директор и режисьор на Националния театър на френския град Тулуза, той знае, че да утвърдиш себе си като артист във Франция не е лека задача. Той признава, че е приет в общността, без да се стреми към това на всяка цена, среща артисти и сценични работници, които разбират и споделят неговия поглед над постановките.
Гласът на Стоев обаче е достатъчно силен, за да бъде чут и извън магичното пространство на театралната зала. От години той следи и реагира на всяко по-значимо събитие или промяна, настъпила в българското обществено-политическо пространство. Тази година той бе сред специалните гости на 38-то издание на фестивала "Аполония" в Созопол, където проведе своя майсторски клас и разкри гледната си точка за това каква е цената на успеха:
"Когато си на сцената, ти получаваш власт, която обаче е свързана с отговорност – обяснява режисьорът в интервю за програма "Христо Ботев". – Политиците си мислят, че трябва да извъртят един алъш-вериш, докато са такива и с това приключва целият им хоризонт, което считам за дълбоко трагично."
Макар да е мисия и един постоянен процес за всеки човек на изкуството – да твориш във времена като сегашните, е едно особено предизвикателство. Според Стоев:
"Войната представлява крайна форма на дехуманизация, а когато такава съществува, това е равносилно на убийство на способността за творчество. Разбира се, творците, може би сме до известна степен привилегировани, защото можем да говорим и интерпретираме случващото се по различни начини.
В този смисъл театърът се превръща едновременно в бягство от проблемите на света навън, но и в опит да превъзмогнем онези, които ни „гризат“ отвътре."
"Театърът превръща гнева и безсилието в нещо градивно – убеден е Галин Стоев. – Постига го като изправя човека пред собствените му страхове и недостатъци, като бягството вече отдавна не е решение. Светът се сви, а информацията вече достига до нас много по-бързо. Дори да махнем с ръка пред проблемите, което все още правим понякога, това няма да ги накара да изчезнат, нито ще доведе до нещо градивно."
В рамките на своя майсторски клас за Галин Стоев беше важно да покаже на своите ученици техния скрит творчески потенциал, както и какво е чувството да могат свободно да изразят себе си.
"Стремя се да ги окуражавам и провокирам, защото и в двете неща има моменти, които те дестабилизират – дали като нещо добро или лошо. В тези моменти трябва да намериш кураж да се пуснеш свободно и да се довериш на вътрешното усещане, че си на прав път."
Съставил: Йоан Колев
Снимки: Facebook / ApolloniaFestivalПремиера на спектакъла „Историята на Вълковото семейство, или преселници“ по романа на Константин Петканов „Преселници", ще се състои тази вечер от 19,30 ч. в читалище „Славянска беседа 1880" (малката сцена на театър "Сълза и смях", ул. Георги С...
Той е художник, но и философ. Обича да разказва истории в цветове, но и да слуша такива в мелодии. Той е Румен Статков и само преди дни, на 17 октомври, представи най-новата си изложба озаглавена "Танц" в галерия "Нирвана" в София. "Това са картини,..
Радослав Спасов, или Славчо, както го наричаха колегите му, е оператор на едни от най-известните български филми: "Мера според мера", "Лачените обувки на незнайния воин", "Аватнаж", "Вилна зона", "Време разделно", "Служебно положение..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път..