Изборите отминаха, но яснота за политическото бъдеще на страната няма. Тази седмица се очаква президентът Румен Радев да обяви дата за свикване на 48-то Народно събрание. И големият въпрос е, ще се намери ли формула, по която да се състави стабилно правителство, което да преведе страната през очертаващите нелеки зимни месеци.

"Изправени сме пред ситуация, в която победителите всъщност са губещи: предстоящата зима с всички налични и потенциални кризи просто ще заличи техния електорален актив – при следващите избори те ще бъдат губещите и вероятно ще загубят с много – пише в коментар за вестник "Дневник" поетът и общественик Едвин Сугарев. – Днес е политически изгодно да бъдеш в опозиция, тъй като тежестта на бъдещото управление задава широк хоризонт за атаки срещу управляващите, а сроковете за тяхното оцеляване са твърде кратки – никой не се надява едно бъдещо правителство да управлява повече от няколко месеца, най-много до местните избори през 2023 г." – допълва той.

Ще се намери ли кой да поеме отговорност за управлението на България в подобна ситуация?

"Според мен няма как да се излъчи стабилно управление в рамките на този парламент и това е почти ясно – коментира бившият министър на образованието и юрист професор Даниел Вълчев. – Има много случаи от различни общества и държави, в които просъществуват и сравнително нестабилни политически конструкции, при това дълго време. В крайна сметка зависи политическите елити какво поставят на първо място. Ако страната трябва да реши спешни задачи, понякога би могло да се заровят томахавките и се прави някакво общо усилие, дори то да не бъде приятно."

Поставените червени линии от политически формации като "Продължаваме промяната" и "Демократична България", които декларираха, че няма да се коалират с ГЕРБ и ДПС, прави парламентарната аритметика изключително сложна:

"Големият въпрос ще бъде, как част от партиите да влязат в правителство, подкрепяно от ГЕРБ, а вероятно и от ДПС, без да се окаже, че са променили политическите си позиции. Ако не се съгласят, ще последват избори, на които ще бъдат наказани по същия начин, както партията на Слави Трифонов "Има такъв народ" (която при вота на 2 октомври изпадна от парламента – бел.ред.)."

Дори да бъде съставено правителство, остава актуален въпросът за представителността на Народното събрание, посочва политологът Станислав Бачев. "Нашата политическа класа е неадекватна към актуалната ситуация в света. България няма как да бъде оставена да бъде точката на пропукване в региона, формулата за правителство следва да се намери, такива са сигналите и от президента, и от партиите. Насочеността ще е към евроатлантизма" – прогнозира той в интервю за БНР Пловдив. Изключително ниската избирателна активност обаче е проблем:

"Легитимността на това народно събрание ще се базира около 20%, което е огромен проблем, заради 85 000 души, които не гласуваха и ниската избирателна активност, която остана под 40% (39,41% по данни на ЦИК- бел.ред.). Нашият народ вижда, че тази политическа класа не работи в негов интерес, и ако тази зима е тежка, то никой не отговаря на въпроса каква ще е следващата."

• Посланието на вота от чужбина продължава да е за промяна в България

Към опитите на първата политическа сила ГЕРБ да направи крачка към помирение с останалите парламентарно представени партии чрез контактна група с участието на президента Росен Плевнелиев и бившия външен министър Соломон Паси, засега се гледа по-скоро отрицателно от страна на техните лидери, а и от някои анализатори на ситуацията у нас:

"Припомням, че от "Продължаваме промяната" бяха много ясни какво разбират под "оттегляне на Борисов" – той да влезе в затвора или най-малкото да се пенсионира. Нито едно от двете условия не е изпълнено, а аз съм далеч от мисълта, че това, което те разбират под оттегляне, е свързано само с персоналното пенсиониране. Широки групи в ПП и ДБ виждат като условие за преговори с ГЕРБ само почистването на партията от ръководството, свързано с Борисов" – посочва политическият анализатор Иво Инджов. По думите му, "би могло да се направи някакво правителство дори с третия мандат. То ще е много краткосрочно и ще зависи от плаващи мнозинства в парламента. В такъв случай е по-добре да се отиде на нови избори."

Докато стане ясна развръзката около следващия министерски съвет, "отново ще сме в ситуация, в която политическите страсти ще са нажежени в Народното събрание и вероятно представителите на партиите в парламента ще се стремят да реализират своите интереси при промяна на изборните правила". Тази прогноза направи Ваня Нушева, преподавател в Софийския университет по политическо поведение и избирателни системи в интервю за БНР "Хоризонт".

Съставил: Йоан Колев