Архитектурното наследство, завещано ни от редица родни и чужди архитекти от Освобождението до 1944 година носи белезите на една изключително съзидателна епоха от българската история, довела до културен, социален и икономически подем. В този смисъл състоянието на оцелелите до днес архитектурни образци не оставя равнодушни гражданите, а също и институциите, ангажирани с опазването, реставрацията и консервацията на сградите. Не един и два са вече и фестивалите с фокус върху тази тематика, като предстои провеждането на подобен форум във Враца.
"Темите за опазването на културното наследство, които ще разискваме, са така представени, че всеки, без значение от възрастта си, да може да участва – обяснява архитектът Веселин Алексиев, част от екипа организатори. – Идеята ни е с него да поставим едно начало, с което да изградим общност от хора, които проявяват интерес към опазване на културното наследство и с идеи за развитието на устойчив културен туризъм не само във Враца, но и в други градове у нас".
Подобни фестивали вече имаше в София, Пловдив, Велико Търново и Габрово. Сега на фокус е Враца – най-големия град в Северозападна България, разположен в подножието на Врачанския Балкан, част от старопланинската верига. Следи от човешко присъствие по тези места има още от второто хилядолетие преди новата ера. Тракийските племена, обитавали тази част от страната ни използвали медни и бронзови оръдия на труда, превръщайки в сечива подземните богатства на мина "Плакалница". В по-късна епоха, медните мини привлекли и римляните, и в района "изникнало" римско рударско селище с монетарница за бронзови монети. Враца има важно значение през Втората българска държава (създадена през 1185 г.), когато разширява територията си и се превръща в занаятчийски център, с развити стоково-парични отношения.
"За мен акцент в архитектурното наследство на региона са северняшките къщи и храмове – посочва арх. Веселин Алексиев. – След Освобождението градът също бързо се развива и също както в София и други градове, във Враца работят австрийски архитекти. Тук откриваме красиви образци от сецесиона, неоренесанса, националромантизма и модернизма. Това позволява да видим една широка палитра от архитектурни стилове на едно място, при това разположени много близо един до друг".Дебатът за съхранението на недвижимото културно наследство изисква участие на широк кръг от специалисти в тази област.
"Архитектът е само едно колелце от сложна машина, която включва краеведи, историци, множество инженери и специалисти, както и хора, които се занимават с туризъм. Защото, ако една сграда няма ефективна функция, нейното постепенно саморазрушение е неизбежно и в един момент животът ѝ приключва. Виждаме десетки примери в тази посока. Затова е важен големият екип, който да мисли както за реставрацията и консервацията, но и за социализацията на обекта – да се намери причина тази сграда да получи нов живот, така че да продължи да събира хората, но и да маркира един участък от времето, който да ни подсеща за нашето минало, предци и богата култура."
Програмата за трите фестивални дни на "Врата към Враца" (14-16 октомври) вече е достъпна в линка на събитието във фейсбук и е изключително богата – обясни Веселин и допълни:
"Към момента дните са запълнени с 25 събития, които ще представят културното наследство и грижата за него под различна светлина. Ще имаме изложби на обекти в риск, но и на добри примери. Предвидена е и светлинна инсталация, която ще превърне пешеходната улица "Търговска" в една жива гора. Много хора разбират светлинното шоу като 3D мапинг, но ние ще се опитаме да насложим множество различни прожекции, които да съставят една анимация. Така с помощта на десетки проектори и гората ще оживее върху фасада. Ще има вечерни програми с участието на танцови групи и огнено шоу, както и множество работилници по различни теми.“
За Веселин темата за опазването на архитектурното наследство не е просто увлечение, а призвание, тъй като е част от сдружението на свободно практикуващите архитекти към Съюза на архитектите в България. Активно участва в множество дискусии и проекти в тази посока в различни градове из страната. Любопитното е, че един от първите негови отличени и реализирани проекти е този за създаването на интерактивен музей- библиотека в президентската институция. В момента, за съжаление, тя не е достъпна за свободно посещение от гражданите, тъй като се използва от държавния глава за някои от неговите срещи.
Снимки: vratza.bg, БНР, Facebook/Врачанските къщи, Веселин АлексиевИстория като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път..