На 26 октомври православната църква почита паметта на Свети Димитър Солунски, загинал за християнската вяра в началото на IV век. В българския фолклорен календар Димитровден е празникът, който бележи първия прелом във времето и стопанските дейности. Счита се, че светецът носи зимата. Той пристига на червен кон, а като разтърси брадата си (или ръкавите на дрехата си), започва да пада сняг. Това е денят, в който сезонните работници, наети на Гергьовден, се разпускат и получават своето възнаграждение за целия период. Някои от тях започвали да стягат годежи и сватби, други заминавали на гурбет. Затова Димитровден почитали като празник на ратаите, чираците, строителите…
В народните представи най-често светците Димитър и Георги са близнаци, разделили си годината по братски. На Георги се паднало лятото, на Димитър – зимата. Съществуват също легенди, според които свети Димитър е брат на Архангел Михаил.
На този ден празнуват всички, които носят името Димитър, Димитрина, както и производните Димо, Димка, Митко, Мита, Митра и т.н. Правят се общоселски курбани, големи семейни трапези, извиват се пъстри хора, звучат красиви народни песни.
Сред тях днес избираме една бавна песен от репертоара на Вълкана Стоянова, която разказва обикновена житейска история:
Професията на готвача става все по-престижна, а хората които се занимават с нея трябва наистина да я обичат, защото часовете труд са много, натоварването и отговорностите – също. Небесен покровител на готвачите е Св. Лаврентий – един от седемте..
С официална церемония в местността Войводенец официално беше открито тринайсетото издание на Националния събор на народното творчество в Копривщица. Съборът се провежда от 1965 г. на всеки пет години в първата пълна седмица на месец август...
Сърцето и ритъмът на българския дух – с тези думи метафорично може да определим Националния събор на българското народно творчество. По традиция от далечната 1965 година, проявата се организира веднъж на всеки пет години в първия уикенд на месец август в..