На 26 октомври православната църква почита паметта на Свети Димитър Солунски, загинал за християнската вяра в началото на IV век. В българския фолклорен календар Димитровден е празникът, който бележи първия прелом във времето и стопанските дейности. Счита се, че светецът носи зимата. Той пристига на червен кон, а като разтърси брадата си (или ръкавите на дрехата си), започва да пада сняг. Това е денят, в който сезонните работници, наети на Гергьовден, се разпускат и получават своето възнаграждение за целия период. Някои от тях започвали да стягат годежи и сватби, други заминавали на гурбет. Затова Димитровден почитали като празник на ратаите, чираците, строителите…
В народните представи най-често светците Димитър и Георги са близнаци, разделили си годината по братски. На Георги се паднало лятото, на Димитър – зимата. Съществуват също легенди, според които свети Димитър е брат на Архангел Михаил.
На този ден празнуват всички, които носят името Димитър, Димитрина, както и производните Димо, Димка, Митко, Мита, Митра и т.н. Правят се общоселски курбани, големи семейни трапези, извиват се пъстри хора, звучат красиви народни песни.
Сред тях днес избираме една бавна песен от репертоара на Вълкана Стоянова, която разказва обикновена житейска история:
Специална занаятчийска работилница за керамични съдове от царски вид, каквито са използвали болярските семейства по времето на Второто българско царство ( XII – XIV в.) има в старопрестолния ни град Велико Търново. Ателието се намира почти в..
Голям празник като 6 май – Ден на Св. Георги Победоносец – не минава без подготовка за курбан във всички православни храмове, носещи името на светеца. Най-често храната се приготвя от агнешко или овче месо, както повелява традицията на този ден...
В края на 19-и век чешкият художник и фолклорист Лудвик Куба предприема пътуване до нашите земи, за да изследва българското песенно наследство. След като записва чутите мелодии, той посвещава цял том на България в своята поредица "Славянството в..
Специална занаятчийска работилница за керамични съдове от царски вид, каквито са използвали болярските семейства по времето на Второто българско царство..