Етнологът Галин Георгиев избра навечерието на Деня на бесарабските българи – 29 октомври, за да потопи мнозина в блажената атмосфера на спомените и, връщайки се мислено сред сънародниците ни в Бесарабия, да изживее всичко отначало. На премиерата на своята книга “Традиции, памет, идентичност на българите в Украйна и Молдова” той каза: “Не просто проучвахме, а влизахме в домовете на хората и сядахме на трапезата”.
Вече 25 години ученият от Института по етнология и фолклористика на БАН изследва българските общности и групи в историко-културните области Бесарабия, Таврия, Приднестровието и селищата край Одеса, където те съжителстват от близо 200 г. с други етнически групи – украинци, молдовци, руснаци, евреи, немци. И винаги, по думите му, отнася със себе си много истории и спомени за хора, разговори, съдби.
“Уви, жестоката война на територията на Украйна слага своеобразен край на тези наши проучвания – заявява Галин Георгиев. – След всяка война културата, социалните отношения вече са различни и това се вижда и след Първата, и след Втората световна, когато възникват много промени във всекидневния живот на хората. Не смея да го нарека закономерен завършек, но и сега някакъв цикъл се затваря. Разбира се, ще се отвори нов, който няма да бъде същият.”
Галин Георгиев добавя, че една от най-големите ни и стари български диаспори зад граница в момента е обърнала поглед към България и тази общност от около 500 хил. души очаква помощ и съчувствие от прародината.
“Българската държава трябва да помага на Украйна, защото е нечувано това, което се случва – продължава той. – Това е една агресия от страна Руската федерация, която с нищо не е оправдана и обяснима. В тази ситуация сънародниците ни трябва да чувстват нашата подкрепа.”
Ученият е категоричен, че страната ни трябва да последва примера на европейските държави и да изпрати оръжие на Украйна. Иначе, като съпредседател на Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи “Родолюбец” и заедно с членовете на организацията дава скромна дан, участвайки в хуманитарни акции за носене на храна и медикаменти в Украйна и помагайки на бежанци у нас. Едно от споделените добри дела е настаняването на около 30 души в база на СУ “Св. Кл. Охридски” в столичния кв. “Княжево” – жест на съпричастност, но и на благодарност за проявената сърдечност.“Никога няма да забравя тяхното страхотно извънредно гостоприемство и отдадеността им на труда – разказва Галин Георгиев за гостуванията си сред бесарабските българи. – Българската поговорка “Залудо работи, залудо не стой” в Бесарабия, в Таврия, във всички територии на бившия Съветски съюз, в които се срещат българи, е изпълнена докрай. Няма да забравя и невероятната привързаност към род, семейство и традиции, защото обичаите, празниците, българските песни за тях не са просто екзотика – те съответстват на времената отпреди 200 г., когато са ги пренесли. Всичко това за тях е вътрешна семейна опора – да оцеляват, да общуват – включително с другите. Културата в бесарабските села все още е толкова силна, че може да присвои етнически другото и да го направи свое.”
Галин Георгиев може да разказва до безкрай истории – как снахите от съседни молдовски или украински села стават българки, защото научават езика и правят милина (тамошното име на баницата); как бесарабският българин казва, че ще те почерпи и вади единствено бутилка с вино, защото думата все още отвежда към средновековното значение на виночерпец; как баба Дока Дюлгер от село Дивитлий посреща гостите от прародината с нова премяна, защото са й оказали голям “пачьот”.
Сега обаче в Украйна убиват хора и всички трогателни спомени са застинали в безвремието. Дали някой ден ще бъдат съживени като предадена традиция и опит, никой не може да предрече. Особено ако се окаже, че и след тази война – както след безброй други, нищо вече няма да бъде както преди.
Снимки: Диана Цанкова, БГНЕС, Асен Великов
Българското национално малцинство в Албания е едно от най-големите в страната, сочат данните от последното официално преброяване на населението там. Като българи са се декларирали 7057 лица, за сравнение – като гърци са се определили 23 хиляди,..
Едно съвсем младо българско училище зад граница стана част от пилотния етап на Националната програма " Неразказаните истории на българите " на Министерството на образованието и науката, стимулираща изследователските умения на българчетата от неделните..
Проф. д-р Иво Цветанов записа името си в историята на Илинойския университет като първият носител на наградата за трансплантации "Енрико Бенедети". Новината съобщи генералният ни консул в Чикаго Светослав Станков. Наградата на проф. Цветанов е..
Две възпитанички на Българското училище “Св. св. Кирил и Методий” в Йордания представиха страната ни на събитие в своето училище “Хади ал Мухаммади” в..
Сънародничката ни Доли Михайловска, която живее в Бразилия, открива днес самостоятелна изложба в Сао Пауло, предаде БТА. Експозицията, кръстена..