До края на месеца в Регионалния етнографски музей в Пловдив гостува една интересна сбирка на етнолога д-р Илия Вълев.
Изложбата “Когато момчето става мъж…. Казармата през “онези” 45 години” е плод на дългогодишните му изследвания, свързани с наборната военна служба, през която са минавали момчетата след завършването на своето образование.
“Изложбата проследява военната служба в социалистическото развитие на България, а “онези” 45 години са периодът на социализма – обяснява д-р Вълев. – “Когато момчето става мъж…” подсказва, че изложбата представя и един много интересен миторитуален процес, защото казармата е не само държавен регламентиран акт, но и изключително важна част от живота на цялото българско общество. Влизайки в казармата, момчето пораства, там възмъжава и става истински мъж.”
Авторът на книгата “Младежки страсти. Мъжки времена. Етнокултурна характеристика на българската казарма през социализма” е изложил най-емблематичните униформи и експонати, свързани с войсковия живот, символи, свързани с изпращането на момчето в казармата, вътрешноказармени предмети и др.
“Проследени са и всички важни моменти, като се започне от военното обучение, през което задължително са преминавали всички младежи и девойки от 60-те г. до края на социализма (1944-1989). Първата граница, която е и акцент в изложбата, е военно-медицинската комисия, – разказва за различните етапи д-р Илия Вълев. – Следва много продължителен и наситен с обреди и обичаи цикъл от войнишкото изпращане, където централно място заема новобранската вечер; 40-те дни обучение и военната клетва, която полага началото на същинския военен живот; самият 700-дневен живот в казармата. И последният не само военен, но и обществен момент е уволнението.”
Казармата в България съществува практически от Освобождението (1878 г.) – задължителната военна служба е регламентирана със създадения през 1881 г. Закон за военните сили на Княжество България, до 2008 г., когато окончателно приключва набирането на младежи във войската. През 1958 г. е приет Закон за всеобщата военна служба, който редуцира и регламентира периода на военна служба до края на социализма: 3 години за военно-морските сили и 2 години за всички останали.
“Ритуалите по изпращането на войниците в казармата е момент, който се развива дълго време в българската система от обичаи, като през социализма добива елементи на изключително пищен празник – продължава д-р Илия Вълев и пояснява: – На практика изпращането е нещо като сватба, но “ялова” сватба, без булка. Младежът отива в казармата, където работи с оръжия и боеприпаси и може да пострада. И понеже в българската традиция сватбата е много важен момент, предварително “оженват” момчето. В по-малките селища се получавал общоселски празник, на който се събирали по 300 и даже повече души. През 70-те г. социалистическата власт се опитвала да попречи на това разточителство на средства, но обикновените семейства въпреки това правели новобрански вечери на своите деца и ги изпращали подобаващо.”
На тях младежите получавали и различни подаръци. Някои били практични и им служели в казармата – потници, партенки, пуловери, чорапи, други – просто скъпи, като например, фотоапарат, парични средства, магнетофони. Но не само:
“Приятелите са подарявали символични подаръци от рода на зайче, връзка моркови или зелка, които символизират плашливостта и непохватността на момчето, което влиза в една войнствена среда, каквато е казармата, а също така цървули или налъми за лек път през службата – казва д-р Илия Вълев. – На сегашните младежи ще им бъде интересно да видят къде са служили и какво са правили техните бащи и дядовци. А пък по-възрастното поколение ще си припомни младежките години.“
Изложбата е реализирана с финансовата подкрепа на Министерството на отбраната на Република България и Изпълнителна агенция “Военни клубове и военно-почивно дело”.
Снимки: Илия Вълев, Регионален етнографски музей Пловдив
На празника Въведение Богородично на 21 ноември по григорианския календар и Архангеловден по юлианския иконописецът Екатерина Титова представи новите си творби в експозицията "Чрез силата Христова". На самото ѝ откриване в Руския..
Въведение Богородично е един от най-древните и почитани празници в Православния свят, въведен в Константинопол около VIII век, по времето на патриарх Тарасий. Едва шест века по-късно, празникът започва да се отбелязва и в Западна Европа при папа..
"Десет велики българолюбци" е оазис и място за вдъхновение. С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова описа новата книга на журналиста Милена Димитрова, чиято премиера събра във вторник вечер в Национа лната библиотека "Св. св. Кирил и Методий"..