През една мразовита декемврийска вечер на 1896 г. софийската публика е притихнала в салона на хотел "Македония". Току-що е приключил хипнотичен сеанс на някой си проф. Мелинсон, който представя себе си като "професор по физика". Загадъчният чуждоземец е пристигнал в София още през октомври същата година, а серията му от спиритични и хипнотични сеанси е сред в най-обсъжданите събития в светската хроника по онова време. Но на въпросния 8 декември, мистериозният професор за пръв път демонстрира истинско чудо – "движеща се фотография". Публиката онемява.
Ето как в-к "Утро" коментира събитието на следващия ден:
"Г-н Мелинсон показва на любопитните едно ново изобретение на Едисона. Известно е, че фигурите на магическия фенер стоят неподвижни. Едисон е направил да се движат и меняват фигурите… Има още: играющи деца, парижкия семеен живот, един англичанин пуши тютюн, дим върви из лулата, налива бира в чашата си, най после един живописец бързо рисува английската царица, покланя се пред вас и излиза.""След това той (проф. Мелинсон – бел.ред.) прави още едно представление с кинематограф на 10-11 декември в хотел "България", срещу царския дворец. И това е отразено в тогавашната преса. Попаднах на тези съобщения, тъй като до този момент, от повече от половин век, бяхме убедени, че първата кинопрожекция в България се е състояла в Русе през 1897. Оказва се обаче, че няколко месеца преди това София първа е била озарена от лъчите на кинематографа" – твърди изкуствоведът д-р Петър Кърджилов.
Заедно с доц. д-р Ирина Китова и Зорница Кръстева, той е автор на появилия се наскоро "Летопис на нямото кино в София (1896–1933)" с увлекателни текстове и над 700 фотографии, факсимилета и рисунки, проследяващи зората на българската кинематография. Кърджилов насочва вниманието ни към следния цитат от тогавашната преса, по повод чудноватите кинопрожекции на проф. Мелинсон:
Какво се вижда на екрана?
Но какво означава всичко това?
"Това означава че през декември месец 1896 г. в България се показва филм, заснет у нас – на пристанището във Варна. Направих си труда да видя по това време какво е снимано на Балканите и се оказа, че освен че е първият филм заснет в България, това е първият филм, заснет на Балканския полуостров въобще. Защото той трябва да е бил направен или лятото или най-късно ранната есен на 1896 г., за да бъде показан в началото на декември в София" – заключава Петър Кърджилов.
В началото на ХХ в. в България пристигат и първите големи подвижни кина, подобни на съвременните циркове. Опъват се огромни шатри от сложна дървена конструкция. "С по 7-8 вагона са пренасяли тези материали из цяла Средна Европа, за да дойдат тук, на Балканите" – казва Кърджилов.
По това време киното било като днешната телевизия – гвоздеят на програмата били документалните хроники от световните събития, като руско-японската война от 1904-05 г. например.
А какво да кажем за първите стъпки на родната кинематография?
"Собствениците на първите стационарни кина у нас решават сами да заснемат филми и да не разчитат вече само на чужденци, които идват, снимат кратки хроники и си отиват" – разказва Петър Кърджилов. Така през 1908-09 г. в България са заснети първите родни хроники, за да стигнем до преломната за българското кино 1914 г.:
Документалният филм „Духовното огледало на християнския Несебър“ на БНТ бе отличен с общо четири награди на три престижни международни кинофестивала в Бразилия, Грузия и Португалия . Сценарист на лентата е нашият колега от Радио България Иво..
Премиера на спектакъла „Историята на Вълковото семейство, или преселници“ по романа на Константин Петканов „Преселници", ще се състои тази вечер от 19,30 ч. в читалище „Славянска беседа 1880" (малката сцена на театър "Сълза и смях", ул. Георги С...
Той е художник, но и философ. Обича да разказва истории в цветове, но и да слуша такива в мелодии. Той е Румен Статков и само преди дни, на 17 октомври, представи най-новата си изложба озаглавена "Танц" в галерия "Нирвана" в София. "Това са картини,..
Разкъсана облачност