Българските ученици сериозно изостават от европейските им връстници, алармира поредното външно проучване. Близо 50% от младите хора у нас на възраст 16-19 години не притежават основни умения, за да се справят в дигитална среда, сочи последният доклад на ЕК за образованието и обучението в страните членки. Това е един от най-ниските показатели в ЕС (средно 69%). Затова пък българските ученици имат най-малък брой часове през годината и най-дългите ваканции в ЕС.
И още – децата, които напускат преждевременно системата на образованието, продължават да са повече от средните стойности за ЕС. Да не говорим, че едва една трета от българите на възраст между 25 и 34 години имат висше образование – по този показател отново изоставаме под средните стойности за Съюза от 41%.
Този доклад не ни изненадва, защото няколко поредни години виждаме същите изводи" – казва Златка Димитрова, експерт по образователни политики в Сдружение "Образование България 2030" и допълва, че тревожните данни се потвърждават от PISA. Според програмата за международно оценяване, почти половината български ученици не притежават най-базисните умения за четене с разбиране, за математика и природни науки. "Това означава, че почти два пъти повече деца у нас изостават по тези показатели спрямо средните стойности за ЕС", казва Димитрова.
Като сериозен проблем тя откроява ранното отпадане от училище, но също и недоброто обхващане на деца в предучилищна възраст и най-вече – липсата на качествено преподаване и на качествено учене:"Независимо дали децата ни стоят по-малко в училище или не, те не получават качеството на образование, което получават децата в някои европейски държави и това е видимо от резултатите, – казва Димитрова. – Ние винаги сме се застъпвали образователните ни политики да бъдат с фокус върху обучението на самите учители, на тяхната квалификация и то най-вече по време на подготовката им в университета. В момента тя остава доста консервативна и теоретична. Препоръчваме обучението им да бъде ориентирано към повече практики, особено в селските райони и в училищата с деца от нисък социален и икономически статус."
Пандемията и масовото преминаване към онлайн обучение са се отразили зле върху мотивацията и резултатите на близо 50% от българските ученици, сочи проучване на Института за изследване на образованието. Но въпреки обществения дебат, докладите и предупрежденията от чужбина, през последните години българската образователна система е в тежко състояние. Изборната въртележка, постоянната смяна на правителства и липсата на желание да се поеме отговорност за реформата в сектора си казват думата:"Точно този политически хаос води, според мен, до застой в реформата, която беше започната с въвеждането на новия закон за предучилищно и училищно образование. Тази реформа започна с ентусиазъм и с приемането на мерки, които трябваше да бъдат надградени през тези години. Но покрай политическата несигурност, наблюдаваме как някои кабинети нямат визията и не споделят същите цели на реформата, налице е едно лутане във мерките и техния фокус, което води до застой. Не искам да обяснявам дали това има ефект върху резултатите на учениците ни, но е факт, че има сериозно забавяне по отношение на реформата" – казва в заключение Златка Димитрова.
Вижте още:
Снимки: Pixabay, БГНЕС, архив"Във Франция започнах работа като учител, но ми беше скучно. Започнах да се оглеждам – къде бих могъл да замина като преподавател по история и география. Появи се място в България." И така през 2007 г. Венсан Дюпюи, наскоро завършил педагог,..
Кенет Мертен вече не е посланик на САЩ в България. Дипломатът от кариерата Мартин Макдауъл, който досега беше втори човек в мисията, става временно изпълняващ длъжността. Мертен е подал оставка, която е била приета от президента на САЩ..
200 български ученици на възраст между 11 и 15 години ще могат да се включат и това лято в космическите лагери на НАСА в Турция. Това каза за БНР–Варна Диляна Георгиева, програмен мениджър на програмата Space Camp Türkiye 2025. Конкурсът за..
Студенти от Софийския университет "Св. Кл. Охридски" посетиха Радио България като част от обучението си в специалност "Балканистика". Гостите бяха..
През 2032 година България и Дания ще изберат свои градове за титлата "Европейска столица на културата". Процедурата ще започне през 2026 година,..
Празнично и с почит към 143-ата годишнина от рождението на Владимир Димитров – Майстора, Градската художествена галерия в Кюстендил връчва Националната..