Специалната изложба "Българите в Румъния. Културно наследство от фонда на Националния етнографски музей", която продължава до 26 февруари, представя народни носии, предмети от Румъния, както и любопитни архивни фотографии.

В рамките на експозицията бе представена и двуезична книга "Portul Popular Bulgar din Cioplea si Popesti-Leordeni" ("Българската народна носия от Чопля и Попещи-Леордени"), разкриваща приликите и отликите, свързани с облеклата на двата типа български общности в Румъния – банатските българи и букурещките павликяни*.

Автор на интересното проучване е Габриела Миту – румънка, чийто баща е българин, но самата тя не говори български език. В колоритния сюжет на творбата ѝ, главни герои са тъканите, материите и украшенията, съставящи характерните за региона носии.

"В общи линии традиционното облекло е добре запазено, имайки предвид преселенията през изминалите 200 години – обяснява изследователката Габриела Миту. – Еволюцията на костюма е свързана с допълнителни елементи под влиянието на градския живот, както и с изпълнения от нови материали, като използване на цветни конци за съединяване на шевовете или замяната на задната пола с проста престилка".

По думите на Габриела, когато искаме да направим сравнение на видовете носии, трябва да проследим тяхната еволюция във времето и измененията, които настъпват, спрямо района, от който са:

"Има два основни типа банатски костюми. Единият се използва в Стар Бешенов (на румънски: Dudeştii Vechi, на банатски български: Stár Bišnov – бел.ред.), но и в други села, а другият е от Винга. И двете облекла произхождат от двупрестилчен тип носия от Северна България. Когато сравняваме носията от Стар Бешенов с тази на букурещките павликяни, можем да открием прилики в ризата, задната и предната престилка, както и в названието на отделни части от облеклото. Най-важната прилика е в кройката и декорацията на модела риза от Стар Бешенов. В нея има промяна на кройката и събиране на горната част. Ризата в Чопля няма този детайл, поради непознаване на този тип шиене. Много сходства обаче има в бродерията, запазена и в двете населени места. Задната престилка също има много прилики – в избора на цветовете и защото е плисирана. Разликата е, че чоплянската обхваща цялата талия и се доближава повече до полата. В Стар Бешенов все още се пази и задната престилка, съединена с шев отпред, което я отличава от полата. Предната престилка е най-интересната част от костюма на Стар Бешенов, тъй като в нея се забелязва впечатляваща орнаментика, създадена от металните нишки, панделки и пайети."

• Банатските българи във Винга – минало и настояще

За Габриела, работата по книгата е част от стремежа ѝ да събере и опази жива възможно повече информация за живота и традициите на българите католици. За нея е важно, че макар и разселена в различни квартали на Букурещ и региона, общността остава силна, сплотена и единна. Ето какво още разказа Габриела, чиито корени са от градчето Попещи-Леордени:

"Произхождам от една малка общност банатски българи, които живеят близо до Букурещ. Те се преселват там от българския град Белене и село Ореш около 1810-1812 година, по време на една от Руско-турските войни. Първото село, което основават е Чопля. Втора вълна банатски българи от Белене и село Трънчовица се преселва през 1829 година, също край Букурещ, където основават град Попещи-Леордени. Вече 50 години Чопля е квартал на Букурещ, а вероятно същото нещо ще стане скоро и с Попещи-Леордени. Поддържаме силна връзка със селата в Северна България. Хората от тях и до днес продължават да посещават свои близки и роднини в квартала и градчето, както и обратно.“

*Банатските българи и букурещките павликяни

Известно е, че след потушаването на Чипровското въстание от 1688 година, българските католици, които са в основата му, са принудени да се изселят от страната на няколко вълни. Част от тях се заселват в Банат, Стар Бешенов и Винга, както и в покрайнините на днешната румънска столица Букурещ. В зависимост от мястото на заселване, те се наричат банатски българи или букурещки павликяни. Последните също както банатските българи, са католици, населявали района около Никопол и Свищов. Павликянството е религиозно движение, появило се през VІІ век, в земите между Византия и Арабския халифат. С времето, последователите му приемат различни религии – православие, католицизъм или ислям. Макар да са приели католицизма, част от банатските българи, продължават да се наричат и павликяни от уважение към своите предци.

• Нова книга разказва историята на банатските българи, разпръснати в три държави

• Филмът „Спомени от Бърдарски геран“ или разказ за различния изход на историята ни

Снимки: Facebook / National Ethnographic Museum - BAS, Facebook / Martina Gancheva, Йоан Колев