Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

150 години от гибелта на Апостола на свободата

Васил Левски – ненадминат в смелостта, изправил се срещу цяла империя

"Нашето драгоценно Oтечество се нуждае от достойни хора…"

Снимка: БГНЕС

През 60-те години на XIX в. българите живеели с усещането, че старият ред на съществуване в рамките на Османската империя е безвъзвратно отминал и идва време за големи промени. Вестниците разпространявали новините за бунтове и войни на Балканите и в Европа. Засилването на четническото движение показало, че има хора, които са готови да жертват живота си за така желаното освобождение. Тази обща готовност и решителност за борба, особено сред младите, образовани и будни българи, дава основание да се говори за национално освободително движение сред българския народ, който иска вече да отхвърли османско владичество и да възвърне своята самостоятелна държава. Сред различните идеи, предложения и начинания нямало единство, което да доведе до конкретни действия. Общият дух трябвало да се организира. В такова бурно време се появява Васил Иванов Кунчев, останал в историята като Левски – Апостола на свободата.

Той е роден на 18 юли 1837г. в гр. Карлово, в семейството на Иван и Гина Кунчеви, баща му починал рано. Васил учил в градското училище, а после и в Стара Загора. Неговият вуйчо – архимандрит Василий, го праща в училище за свещеници в Пловдив. В 1858 г. се замонашва под името Игнатий. През 1861 г. се отказва от духовна кариера, но остава „мирски дякон“ и отива доброволец в Белград, където Георги Стойков Раковски свиква Първата българска легия. В щурма на Калемегдан, младият Васил Кунчев проявил смелост и сръчност, а един негов скок накарал съратниците му да възкликнат – "това е левски(лъвски) скок" и оттам останало прозвището Васил Левски. След легията се връща в Пловдив. Арестуван е временно, след което учителства по селата. В 1866 г. емигрира във Влашко (дн. Румъния). Прекосява България като знаменосец в четата на Панайот Хитов, която със сражения за 99 дни си пробива път до Сърбия. Там изкарва подофицерския курс на Втората българска легия и след тежко боледуване отново се озовава във Влашко.

В странстванията си Левски срещал много хора, слушал техните настроения, спорел и постепенно формирал своята идея в служба на Отечеството. Искал българите да се освободят сами, без чужда помощ с всенародно въстание подготвено от комитетска мрежа. Така Левски тръгва като апостол сред народа, да проповядва една нова вяра, в която самият той твърдо вече вярвал – Свободна България.

От 1869 до 1872 г., в обиколките си из българско, постепенно изплел мрежата на Вътрешната революционна организация. В революционните комитети по градове и села привличал най-будните, смелите и верни на каузата българи.

Около 1870 г. Левски създава такъв комитет в старопланинския град Златица. Неговото убежище било в църковния метох, собственост на близкия манастир „Свети Георги“. Градът по това време е център на кааза с население от около 5000 души,  от които мюсюлманите били 4500, и само около 500 християни. "Тъкмо на такива места  турците най-малко са очаквали,  че може да има такъв комитет" – разказва Иван Иванов, д-р на историческите науки. И ни пренася в сградата на метоха в Златица, запечатала завинаги спомена за Васил Левски:

„За тази сграда намерихме документи в историческия архив, че е сторена през 1834 г. Когато работех, изследвайки тази старина, която беше тогава в окаяно състояние, се натъкнах на един изключителен и любопитен факт. Най-просторната стая, която се намира откъм улицата, има два входа – един откъм двора и един откъм улицата, това е свещоливницата. Интересното беше, че, слизайки в мазето на сградата, точно в средата се натъкваш на три каменни стъпала. Като се качиш на първия етаж разбираш, че тези каменни стъпала водят точно под огнището, т.е. от свещоливницата е имало таен изход, който е отивал в мазето и оттам през прозорчетата на мазето Левски е имал възможност да се спаси, ако го потърсят в църковния метох. Тази сграда пази спомена за Дякона и всяка година, когато е времето за поклон и почит към великия българин, златичани от незапомнени времена провеждат голямо факелно шествие, и то не е прекъсвано никога през годините. Всяка година ходят ученици, възрастни, деца с факли през нощта и поднасят венци и цветя на тази сграда, за да бъде съхранена паметта на Апостола за поколенията."

След като изградил мрежа от десетки комитети, името на Левски започнало да се шепне от ухо на ухо и се прочул сред сънародниците си със своята ловкост и съобразителност при избягването на клопките и затрудненията, заради властта, която го издирвала "под дърво и камък". Най-важни обаче са идеите на Апостола, а дейността му бележи връх в нашето националноосвободително движение. Той нито веднъж не се отклонил от целта – за организиране на самостоятелно българско въстание, за въоръжена революция, предвождана от революционните комитети. Левски вярвал, че революцията ще успее само ако в редовете ѝ участват най-заинтересованите българи. Погледът на Апостола се простирал и по-далеч – в освободената българска държава той предвиждал да се създаде чиста и свята република, в която да господстват справедливостта и равенството на различните народности. Левски обаче не доживява до избухването на Априлското въстание. През 1872 г. е заловен и осъден на смърт, качен на бесилото на 18 февруари в София.

Съдебният процес срещу Васил Левски остава забулен в тайнственост. За него не пише нито турската, нито световната преса. Светът не знае за драмата в софийския конак, където един българин надвива властта на цяла империя със своята воля и вяра в народното дело. Освен за процеса срещу Левски, енигма до днес остава и гробът му в София. Има много версии и предположения, къде може да почиват костите на този велик българин, никой обаче не може да даде неоспоримо доказателство къде трябва да бъде издигнат негов надгробен паметник.

По-важното е, че Левски чрез заветите си живее в съзнанието на хората. 150 години след неговата гибел, по-точни от всякога звучат думите му: "Нашето драгоценно Oтечество се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи".




Публикацията е осъществена по проект, реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата, в рамките на Националната програма за отбелязване на 150-ата годишнина от гибелта на Васил Левски.

Снимки: БГНЕС, zlatitsa.com, YouTube@AlexanderSeniorMitov

По публикацията работи: Михаил Димитров


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Елегията за Западните покрайнини отзвучава като реквием

Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в Първата световна война (1914-1918). Историците определят документа като "поредната национална..

публикувано на 27.11.24 в 08:25

Почитаме свети Климент Охридски – първоучител на българския народ

На 25 ноември Българската православна църка почита паметта на св. Климент Охридски. Виден архиепископ, учител и книжовник, той е един от най-изявените ученици на братята Кирил и Методий, светите Седмочисленици – първоучителите на българите. След..

публикувано на 25.11.24 в 09:25
Света Екатерина

Православните отдават почит на Света Екатерина

На днешния ден православната църква почита Света Екатерина, която била една от най-образованите жени на своето време. Тя живяла в края на III и началото на IV век и произлизала от знатен род в Александрия. В египетския град християните били подложени..

публикувано на 24.11.24 в 09:37