Една от инициативите тази година в София е откриването на изложбата "Ние сме земята /We are Earth“ на Радослава Боор. Проектът, реализиран в Прага със сръбския фотограф Милош Нешич, отразява глобални екологични проблеми, пресъздадени чрез изображения върху човешки лица. Като визуален артист с години практика, Радослава съчетава техниката на плаката, бодиарта и фотографията с желанието на достъпен, емоционален език да разкаже за проблемите на околната среда. Самата тя живее от близо 17 години в чешката столица Прага с своето семейство, но не спира да работи с български театри, културни институции и организации.
Част от тази ѝ многофункционалност са и свободните проекти, които създава от вътрешна потребност. Вярва, че с чистата енергия в тях успява да въвлече много други хора в работата по теми и въпроси, които я вълнуват. Като темата за Земята, в която живеем и която променяме. Така през 2019 година с новината за пожарите в Амазонската гора се ражда и проектът „Ние сме Земята“. За българката това не е просто събитие от делника, което няма отношение към нейния живот. Дълбоко убедена е, че всичко, което се случва на Земята засяга всеки един от нас. Дори когато говорим за събития на десетки хиляди километра отстояние.
"Като художник чувствам, че имам мисия да възпитавам вкус у хората чрез нещата, които правя. И конкретно в този проект мисията ми се превърна дори и в обучителна към хората, като назовах проблема и неговото решение – ние сме Земята. Това, което се случва ни засяга, защото ние живеем на тази планета и нейните проблеми са породени от човешката дейност."
Търсейки достоверна информация и факти, за да визуализира проблемите, за които говори, разбрала, че в последните години в телата ни са открити много повече химически елементи и пластмасови частици, от което се пораждат и различни болести, за които ние дори не подозираме. А трябва да знаем! И така Радослава поставя началото с първата визия - рисува върху собственото си лице Земята, а оранжевите ѝ коси символизират огньовете на нашата планета. Към нея се присъединява и фотографът Милош Нешич. Двамата започнали да снимат свои близки и приятели и … дошла пандемията от Ковид. "Хората престанаха да се интересуват от екология", казва за Радио България Радослава.
"Използвах този момент да изпратя част от визиите на фестивали и биеналета и те бяха показани в различни страни по света, сред които Перу, Финландия, Иран, Унгария, Украйна. Получиха признание от професионалисти, така че аз се уверих в художествената им стойност, освен чисто емоционалното им въздействие върху публиката. Сега, във втория етап на проекта, когато ми предложиха да направя изложба, реших да използвам и популярни личности не за друго, а защото една от идеите на този проект е той да достигне до колкото се може повече хора и популярните личности имат тази притегателна сила."
Изборът ѝ пада върху имена с отношение към екологията. Сред тях са известната тенисистка от близкото минало Магдалена Малеева, журналистите Десислава Стоянова и Даниел Ненчев, актрисата Лили Гелева, Мария Силвестър и издателят и депутат Манол Пейков. Всички те безрезервно приемат поканата да участват в този некомерсиален проект, признава авторката.
Българската публика е първата, която ще види колекцията от 20 портрета в пълната ѝ цялост. В София тя ще остане до 5 май. От 25 април до края на август "Ние сме Земята" ще бъде показана в Народния Земеделски музей в Прага, а през целия месец юни и в Сградата на Европейската комисия (The Covent Garden building) в Брюксел.
"В последните години опитвам да променя света около себе си с това, което умея да правя най-добре – изкуството, и с естетиката си на художник" - признава Радослава Боор. А за публиката остава удоволствието от визуалния разговор и надеждата, че той ще промени утрешния ни ден.
Cнимки: Facebook /Радослава Боор, radoslavaboor.comВ продължение на четири дни, между 28 и 31 октомври, жителите и гостите на крайдунавския град Русе ще имат възможността да се насладят на бразилско кино, литература, музика с вход свободен! Събитието се провежда в прекрасната сграда на..
Италианско-френско-испанската 138-минутна биографична драма „Лимонов“ спечели голямата награда за майсторска литературна адаптация в международния конкурс за пълнометражен игрален филм на „Синелибри“. Фаворитът бе обявен от председателя на журито..
На 27 октомври се навършват 165 години от рождението на акад. Александър Теодоров-Балан, който е първият теоретик на българския книжовен език, фонетика и граматика. Той е роден е роден през 1859 г. в с. Кубей, Бесарабия. Неговият баща Стоян..
Мелитополският държавен педагогически институт "Богдан Хмелницки", заедно с Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", организира деветите..