Българските ученици сериозно изостават от европейските си връстници, стана ясно от европейско проучване в края на миналата година. Близо 50 % от младите хора у нас на възраст 16-19 години не притежават основни умения, за да се справят в дигитална среда, сочи последният доклад на ЕК за образованието и обучението в страните членки. Това е един от най-ниските показатели в ЕС (средно 69 %). Пандемията и масовото преминаване към онлайн обучение са се отразили зле върху мотивацията и резултатите на близо половината от българските ученици, показва проучване на Института за изследване на образованието.
За щастие светлина има и тя е в "Добрите практики на фокус". Това е името на едно от най-големите събития в българското образование, което събира и популяризира добрите примери от училище и от класната стая. Тази събота и неделя (29 и 30 април) ще бъде второто издание на Националния образователен форум в София, организиран от фондация "Заедно в час" и сайта prepodavame.bg. Повече от 400 учители, директори, представители на образователни институции и експерти от цялата страна ще обменят опит, вдъхновение и ще се включат в практически работилници в търсене на нови подходи за ангажиране на учениците през XXI век.Добрите практики съществуват и на българска почва, казва за Радио България Борислава Данева, старши експерт в "Заедно в час":
"Ние знаем от много години, благодарение на работата си, че те са някъде там и се случват. Има страшно много колеги, които създават, иновират, експериментират и наистина доказват с резултат работата си. И идеята на целия този процес и на събитието е всъщност да съберем този опит и да го направим видим и достъпен за все повече учители и най-вече за все повече ученици."
Добрите практики са много и различни тази година, казва ни Борислава. Най-добрите от тях, участвали в националния конкурс на форума, ще бъдат отличени този уикенд и с награди. В конкурсната програма са представени 240 практики в различни категории, сред които работа с родители и общност, развиване на социално-емоционални компетентности у учениците като управление на конфликти, осъзнаване на емоциите и такива, свързани с практическото приложение на знанието по предметите. Но най-голямата награда за всички нас е диалогът и изграждането на мрежа за общуване и разпространение на придобития опит, категорична е Данева."Важно е да говорим за предизвикателствата, те не са малко, но в разговора трябва да присъства и решението, или поне идеите за решение на даден проблем. Да видим какво е възможно, какво вече се случва и максимално да се мутиплицира това, което знаем, че е ефективно и работи."
Като цяло в класическата образователна система промените все още се случват на база лична инициатива на отделни директори и учители. Те не са малко и се опитват да излязат от фрагментираните класни стаи, буквално и преносно, за да показват нагледно на учениците защо те учат даден предмет и как могат реално да приложат знанията си", казва експертът.
Специално за събитието в София пристига дългогодишния съмишленик на фондация "Заедно в час" д-р Рима Шор, учен и анализатор с множество публикации и книги, свързани с ранното детско развитие и средното образование. Тя е ръководител на Департамента за образователно лидерство на Педагогическия колеж Банк Стрийт в Ню Йорк, САЩ. Рима Шор посещава училища по цял свят и работи интензивно с учители и образователни експерти от различни държави, включително и в България. Именно този поглед отвътре на българската образователна реалност и познаването на предизвикателствата и нуждите на преподавателите тук, според Борислава, ще направи срещата много полезна за колегите ѝ в България. Рима Шор ще изнесе лекция на тема "Овластяване на учителите", посветена на силата и въздействието на учителската работа и ще проведе две практически работилници, свързани с полезни стратегии за подобряване благополучието и напредъка на учениците и как учители и директори да адаптират и приложат ефективно добри практики от други училища за своя контекст и нужди.Дали обаче интегрирането на западни модели в образованието е толкова лесно постижимо у нас?
"Много зависи от практиките и от контекста на конкретните деца, – отговаря Борислава Данева. – Много е важно един учител първо да мисли конкретно за нуждите на ученика, защото всяко дете е различно и има нужда понякога от индивидуален подход. И второто нещо е, когато говорим за адаптиране – и това е една от темите на форума тази година - трябва да имаме експериментаторско мислене, да се опитаме да схванем принципа и целите на една практика, след това да я променяме според нуждите, за да може тя реално да работи за нас."
Желание за промяна не липсва. Тази промяна идва отдолу нагоре, смята експертът от "Заедно в час".
"Надежда винаги има и тя е в колегите, хората които работят на терен с учениците. Поради тази причина ние акцентираме винаги на това да се чува тяхното мнение, да се виждат техните усилия, да се чуват техните нужди и всичко това трябва да се изговаря, когато всички заедно седнем на една маса – учители, институции, експерти. Виждаме, че това се случва и там се крие надеждата за промяна в българското училище."
Снимки: zaednovchas.bgВ „България днес“ на 4 февруари говорим за ситуацията на гръцкия остров Санторини и има ли опасност за българите, които се намират там. За екологията и взаимоотношенията между човек и природа ще говорим с едни млади българчета, които вече..
В сряда, над по-голямата част от страната облачността ще е значителна, временни разкъсвания ще има преди обяд над Западна България. На отделни места, в Източна България и планинските райони, ще превали съвсем слаб сняг. Ще духа до умерен, в източните..
В Българския културен център в Берлин известната журналистка Кристина Патрашкова ще представи книгата си "Въпреки всичко. Българските писатели в годините на цензурата". Изданието е разказ за историята и съдбата на едни от най-известните български..
Подкрепа за дейността на Института по социални дейности и практики в София е каузата, която ще обедини организатори и гости на превърналия се в..
16 268 са новите българи през 2024 г., става ясно от отчета на комисията към вицепрезидента Илияна Йотова за миналата година. Така за първи път от 4 г...
Няма да има съвместно честване със Северна Македония на 153-тата годишнина от рождението на Гоце Делчев на 4 февруари. България не е получила покана..