През 20-ти век Драгоманското блато, разположенo на 35 км от София, е било почти напълно пресушено за земеделски цели след изграждането на отводнителни канали и помпена станция в района. По-късно природната забележителност беше възстановена със средства от еврофондове, а на място беше изграден и Посетителски център за туристи. В наши дни блатото е част от европейската екологична мрежа „Натура 2000“, както и от Европейския зелен пояс. Но в последно време влажната зона е изправена пред поредната заплаха, свързана със замърсяване, засушавания, загуба на местообитания и пр. Освен това, преди 2 години голям пожар унищожи част от растителното и животинското й богатство. Какво се случи след пожара?

• Карстовият комплекс „Драгоманско блато” заема една трета от територията на всички български влажните зони

„По сателитни снимки и други наблюдения оценихме, че близо 80%, от зимната суха растителност беше обгорена, също и 2/3 от пътеката за туристи изгоря – тази която даваше достъп от брега навътре – обяснява пред БНР Петко Цветков от сдружението за дива природа „Балкани“: – Но след това, през пролетта и лятото, растителността до голяма степен се възстанови. С доброволен труд в района на блатото бяха засадени върби, тополи, дъбове, но те оцеляха от пожара, защото се оказаха издръжливи.“

Сдружение за дива природа „Балкани“ работи рамо до рамо с международния проект WaterLANDS на WWF (Световен фонд за природата). В следващите четири години двете организации ще проведат дейности на терен с цел да се ускори процесът на възстановяване на влажната зона.

• Драгоманското блато – най-голямата карстова влажна зона в България

„Драгоманското блато се явява най-голямото карстово блато в България, което в миналото е достигало до 450 хектара, а сега е 350-400 – казва Петко Цветков. – Говорим за около 60% от птичите видове, които се срещат в България през един или друг период в годината или над 240 вида. Там е единствената позната колония на голяма бяла чапла (Ardea alba) във вътрешността на страната и свързаните с нея сиви чапли (Ardea cinerea), ръждиви чапли (Ardea purpurea), голям и малък воден бик (Botaurus stellaris), които обичат тези тръстикови масиви и намират благоприятно място за размножаване. Благодарение на усилията на сдружението за дива природа „Балкани“ и сътрудничеството му с учените са възстановени някои насекомоядни видове растения, както и риби или блатното кокиче (Leucojum) и други растения, като шахматовидната ведрица  (Fritillaria meleagroides), която е нежно, подобно на лале растение, ниската теменуга  (Viola pumila) и други характерни видове за тази територия.“

Иван Христов – експерт по водите в WWF България, разказа повече за основните точки, по които ще работи проектът WaterLАNDS :

„Един от големите проблеми е преобрастването (прекаленото им обрастване) на тези влажни зони, което се дължи на навлизането на замърсители от земеделските земи, на отпадни води или т.нар. биогенни вещества. Това води до влошаване на състоянието на тези местообитания. Затова първата ни цел е окосяването и друг вид управление на тази биомаса, за да се възстанови екосистемата. Второто е създаване на буферни зони около това блато, където да става улавянето на въпросните биогени, торове, замърсители и пр. И третата, не по малко важна задача, е да възстановим част от посетителската инфраструктура на територията на блатото и да доближим природната забележителност до хората, тъй като няма начин да пазим и да се грижим за нещо, което не познаваме.“

Вижте още за влажните зони в България:

• Поморийското езеро – част от европейски проект за опазване на крайбрежните лагуни и солници

• Над 10 хиляди хектара влажни зони в Дунавския регион са възстановени през последните 10 години

• Природен парк „Персина“, където господари са птиците

Съставил: Венета Николова /по материал на Иван Христов от БНР-Радио София/

Снимки: Петко Цветков, Сдружение за дива природа „Балкани“