Картините на Петя Илиева са показвани в толкова много държави, че е по-лесно да кажем къде все още не са виждали живописните ѝ платна. Талантливата художничка е представила красотата на България в близо 50 страни на 6 континента, в това число и в далечната Антарктида. Нейно произведение притежава и президентът на Франция Емануел Макрон.
Рисува откакто се помни, а първата си по-значителна награда получава на 9-годишна възраст в Националния конкурс "България – земя животворна", от който и до днес пази диплома с логото "Знаме на мира". Завършва Националната художествена гимназия "Илия Петров" в София, след това "Живопис и естетика" във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", в родния си град. По-късно специализира "Реставрация на стенописи" във Виена, където между 1995 и 2010 г. участва във възстановяването на 8 знакови обекта.
"Вълнуващо е, че съм докосвала с четката си стенописите в две католически църкви във Виена, но най-запомнящи се са петте месеца, които прекарах в замъка Клам – разказва художничката в интервю за Радио България. – Там с моя учител проф. Фастел разкривахме стенописите, които са били запечатани, когато са електрифицирали замъка. Построен е през 1149 г., а през 1581 г. е придобит от фамилия Клам. Там е обособена семейна концертна зала, в която е свирил малкият Моцарт. Преди няколко години отидох да видя завършения вид на стаята с оригиналния клавесин, на който е свирил Моцарт и манекен, облечен в автентичен костюм и перука на виртуоза, както и стенописите, които тогава реставрирахме и съхранихме."
Платната на Петя Илиева греят в ярките цветове на българските шевици и фолклорни мотиви от всички области на България, превръщайки се в запазена марка на художничката. Какво я кара да се насочи именно към тях?
"Природата ми е такава, че винаги търся нещо уникално, нещо, което никой не е правил преди мен. Започнах да използвам фолклорните мотиви доста преди да бъдат експлоатирани с комерсиални цели. 2012 г. беше Европейска година на устойчивата енергия. Представих България на международна среща на артисти под егидата на ЮНЕСКО и търсих примери и символи на тази устойчива енергия, която е съхранила народа ни през вековете. Така стигнах до фолклорните мотиви – спомня си Петя Илиева. – Щастлива съм, че постигнах целта си и на места, на които не знаеха нищо за страната ни."
Д-р Илиева превръща темата в дългосрочна инициатива. През 2019 г. получава докторска степен с дисертацията "Българското изкуство и фолклор като международни мостове и културна дипломация" и започва мащабен проект, наречен "Изкуство за дипломация" (Art4Diplomacy), в който се включат и дипломатическите представителства в България. Чрез него запознава чужденците с българската култура, а българите – с красотата на чуждата.
"Произведения в рамките на този проект могат да се видят на редица обществени места в градския пейзаж на София, а вече и в Хавана. По инициатива на посолството на България в Куба организирахме изложба в залите на емблематичния Паласио дел Сегундо Кабо в Стара Хавана, заедно с проекта ми за улично изкуство – декорация с традиционни български и кубински мотиви на електроразпределителни кутии на две централни пешеходни улици в столицата. А последното ми участие беше в Мексико по повод 85 г. дипломатически отношения с България" – казва събеседничката ни.
Навсякъде Петя Илиева неуморно продължава мисията си по популяризиране на българската култура, запознава хората с интересни неща за страната ни, които не могат да намерят в Интернет и с които да провокира желанието им да посетят родината ѝ. А произведенията ѝ я превръщат в истински посланик на българската култура в целия свят.
"Дълго време след представянията, хората ми пишат и споделят впечатленията си с благодарност, че поне за малко по някакъв начин съм ги срещнала и заредила с енергията на България – споделя Петя Илиева. – За мен тези срещи с хората са истинско училище. Истинското изкуство не е самоцелно. В работата си винаги се стремя крайният продукт да има симбиоза от образователен и естетически елемент и да достига до възможно най-широка публика."
Вижте също:
Снимки: личен архивКазва, че отдавна не се чувства чужденец в България. Тук е неговият дом, научил е българския и подобно на повечето ни сънародници се вълнува от политическата ситуация в страната. Но най-голямата му страст, това, което изпълва дните му със светлина..
Доц. д-р Марко Скарпа изследва Кирило-Методиевото наследство и ролята на южнославянските скриптории и работилите в тях за разцвета на културата на Балканите през XIV век книжовници. Интересува се също от отзвука, който духовният подем в България и във..
През септември миналата година женският хор на българския фолклорен ансамбъл "Шевица" в София се сдоби с изненадващо попълнение – млад мъж, с татуировки и всичко, както си му е редът за вокалист на канадска хеви метъл групал – влезе и седна..