С провокативно име, но с народолюбива кауза – да покаже как общественият интерес за повече зеленина в градовете невинаги противоречи на инвеститорския, е фестивалът „На зелено“ от 15 до 18 юни в старозагорския парк „Бедечка“.

„В петък и събота (16-17.06) на сцената в парка ще се изявят няколко  старозагорски банди, кавалджията Теодосий Спасов и диджей Иван Шопов. Предвиждаме работилници за опазване на природата, птиците, графити, йога и какво ли не още, заедно с любителски кинофест, организиран с помощта на Национален фонд „Култура“ – разказва социологът Първан Симеонов, свързан с еко каузата в родния си Град на липите. – На 15 юни представяме нашата инициатива „Урбанистични срещи“, на които говорим за енергията, провокирала развитието на творческите квартали и фестивали в цялата страна. Досега наши гости са били архитект Любомир Георгиев от „Екипът на София“, Дора Иванова – реставратор на паметника „Бузлуджа“. Тази година пък очакваме архитект Тодор Булев, който беше председател на журито за проекта, който представя страната ни на Венецианското биенале. Той участва в една дискусия в „Къщата на архитекта“ заедно с архитект Веселин Алексиев – един от организаторите на фестивала  „Врата към Враца". На нея ще разгледаме пречките пред развитието на зелените каузи у нас и как държавата може да бъде партньор, а не съперник за осъществяването им.“

Зелените територии са „белите дробове“ на всяко населено място. Именно затова тяхното развитие и поддръжка са от съществено значение за осигуряването на по-добре уредена градска среда за нейните жители. За съжаление, над този обществен интерес нерядко надделява частният, а териториите, които могат да бъдат обособени като паркове у нас, стават все по-малко. Добър пример за запазена подобна площ са около 300 декара, част от парк „Бедечка“ в Стара Загора. За да бъде решена съдбата на тази част от парка, простиращ се на обща площ от 1000 декара, през 2017 година беше проведен един от малкото местни референдуми в България.

• Културата на активното гражданско участие минава през местните референдуми

„Известно е, че подобни референдуми трудно постигат активност, която да задължи общината да се съобрази с взетото на тях решение – обяснява Първан Симеонов пред Радио България. – Въпреки това, чест прави на местната община, в лицето на кмета Живко Тодоров, тъй като прие този референдум като консултация, защото около 20 000 души ясно отговориха с „Да“ на един сложен въпрос – дали да бъдат обезщетени собствениците на терени в парка, за да може той да бъде запазен. Кметът се съобрази, беше променен общият устройствен план на града, с което на терена бе върнат статута му на парк.“

Проблемът с частната собственост на терени, които са част от паркове или дори междублокови пространства, в редица градове у нас остава сериозен и нерешен от десетилетия. През годините са обсъждани множество предложения, свързани с данъчни облекчения на подобни собственици или за създаването на фонд, от който да бъдат обезщетявани, но на национално ниво все още няма предвидена подобна възможност. Симеонов добави и още един детайл от пъзела, който заслужава внимание:

„Преди време Конституционният съд реши, че заложеният срок от 15 години за обезщетяване на собственици на подобни терени, е твърде дълъг – напомня социологът – Задължи законодателя да намери по-кратки срокове и, доколкото ми е известно, сега се приема презумпцията за 5-годишен срок. Това означава, че всеки път, когато дадена община реши да запази някоя зелена територия, тя трябва да очаква, че след 5 години е необходимо да има готова схема за отчуждаването на тези терени.“

Чуйте цялото интервю на Йоан Колев със социолога и еко активист Първан Симеонов: