По света кулинарията върви ръка за ръка с туризма, превръщайки се в печеливша мегаиндустрия, която захранва цели сектори от местните икономики. Вкусната традиционна храна е неотменна част и от туристическата мозайка на България. Затова типичната нашенска кухня е популярна не само сред българите, но и сред чужденците. "Колкото е по-богата историята на една държава, толкова по-богата е и самата й кухня", казва кулинарният експерт Стефан Стефанов в интервю на Милена Воденичарова от програма „Христо Ботев“ на БНР и добавя:
"Има сведения от III-IV в. пр. н.е. за храните по нашите земи, които били населявани от траките. Те се занимавали предимно със земеделие и скотовъдство. Ловът бил занятие на богатите и знатните родове. Различните племена тогава произвеждали жито, лимец, също и ечемик, ръж, вриз, (сегашното му име е ориз). Предците ни съхранявали храните в подобия на днешните фризери, които представлявали подземни стаи, или изби, мазета, позволяващи по-дългото запазване на качеството на продуктите."
През 1870 г., когато България все още е под Османско владичество, излиза първата книга с български рецепти, издадена от Петко Рачов Славейков. В нея са описани различни рецепти и начини на приготвяне на храни и напитки, които отразяват традициите и културата на българите през вековете. „Ако консумираме традиционни български храни, ще бъдем здрави, сити и ще изглеждаме добре, както преди стотици години“, казва Стефанов и добавя:
"Преди години така сме съчетавали храните, че сме имали най-много столетници на континента и сме живеели дълъг и пълноценен живот – твърди Стефанов. – Като пример мога да дам нашенските зелеви сарми. Те помагат за храносмилането, понеже киселото зеле е естествен пробиотик и намалява риска от рак. Антиоксидантите в киселото зеле и зелевия сок, пък спомагат за елиминирането на свободните радикали, считани за една от причините за образуване на ракови клетки. Също така консумацията на зелеви сaрми помага за борбата с килограмите, заради балансираното съотношение между въглехидрати и мазнини. Същото важи и за други български храни."
Наред със зелевите сарми и мусаката, сред най-характерните традиционни храни за българите са киселото мляко и солените и сладките баници. Тези ястия са част от националното кулинарно наследство и се приготвят в много домакинства и ресторанти в страната.
Стефан Стефанов и колегите му обикалят България и събират стари рецепти. Така попадат на стотици начини за приготвяне на баница. „Приготвянето й може да отнеме от 1 до 7 часа“ – твърди кулинарният експерт. А най-високо ценена и трудоемка е т.нар. баница с … кокошка:
"За нейното производство трябват някъде около 7 часа. Самата кокошка се вари, обезкостява, реже се на много малки късчета, точат се фини кори – 25 на брой, след което се реди плънката – обяснява Стефанов. – Самото изпичане на баницата отнема над 2 часа и половина. Докато се пече, баницата се полива с бульона от кокошката. Друга интересна рецепта за баница, това е традиционната сладка баница от гложенския край. Тя се прави с козе сирене, но е и сладка, заради със специалния захарен сироп, с който се сиропира, след като се изпече. Така се получава уникален баланс между сладко и солено" – казва в заключение Стефан Стефанов.
Вижте още:
Текст: Венета Николова
Снимки: Pixabay, Facebook /HistoricalPark.BG, архив
Според османски документи край днешното село Биволяне в община Момчилград са живели над 500 дервиши , които са се обучавали в Елмалъ баба теке. Някога религиозният център се славел кат о най-голямото средище на дервишите в тази част на..
Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния..
Регионален етнографски музей в Пловдив отваря врати за XVІ-то издание на Седмицата на традиционните занаяти, съобщават организаторите от музея. Откриването е на Еньовден (24 юни), почитан в народната ни традиция като ден на билките и лечението..