Миньори и енергетици излизат на национален протест в София, за да се обявят за запазване на въгледобива и срещу преждевременното затваряне на мощностите във въглищния сектор, а зад тях застанаха двете синдикални организации - КТ "Подкрепа" и КНСБ.
В същото време земеделските производители, които недоволстват от дни срещу отпадането на мораториума за внос на украинско зърно, дадоха на властта срок до 15 часа днес, 19 септември, да удовлетвори исканията им, в противен случай – блокират центъра на столицата с тежка селскостопанска техника. Как се стигна дотук?
Решението на Народното събрание за отпадане след 15 септември на забраната за внос на пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе с произход - Украйна, провокира представители на 26 браншови организации от сектор „Земеделие“ да обявят начало на протестни действия от възлови места в цялата страна. Основните им искания са продължаване на забраната за внос на зърнени култури от Украйна, въвеждане на забрана за украинско нерафинирано олио и сухо мляко, пресни и замразени плодове и зеленчуци, месо и месни продукти, живи животни, мед и други пчелни продукти, изплащане на пълния размер към 30 септември на компенсациите за нараснали производствени разходи в резултат на войната в Украйна и отпадане на тавана на помощта, контрол по спазване на забраната и завишаване на контрола по качеството. Настоява се и да бъде изплатена държавната помощ за пропаднали площи и да бъде осигурена подкрепа за инвестициите.
Георги Милев, заместник-председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите, потвърди пред БНР, че полицията е отправила предупреждения към протестиращите в опит да спре протестите и с молба да не изкарват тежка техника по пътищата.
„Това е едно дежавю, виждали сме и друг път такъв натиск, който е не само от полицията, която ходи със списъци по стопанските дворове и където има регистриран земеделски производител, но се включиха и държавни агенции. Имаме информация, че животновъди са получили уведомителни писма, че ще им бъдат проверявани стопанствата точно в дните на протеста. Мисля, че държавната машина е включена изцяло, за да провали справедливия процес.“
Милев коментира и изказването на премиера Николай Денков, в което той определи протестиращите като терористи, с които няма да преговаря:
„Бих определил това изказване като грозно, невъзпитано и непочтено. Няма как бранш, който е изкарал България от две национални катастрофи, да бъде оприличен като терорист. Това е много тежка и обидна дума и ако някой е имал съмнение дали нашите искания са справедливи, аз мисля, че след подобно изказване, той е бил мотивиран да излезе на улицата.“
Последва извинение от страна на премиера и покана за среща с представители на зърнопроизводителите, която те отхвърлиха.
Председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Людмил Работов е категоричен, че протестите не са политически обвързани:
„Ние открай време в асоциацията имаме политика да не се поддаваме на политически натиск. Ние сме независима организация с нестопанска цел и защитаваме правата, идеите и целите като производители на българска продукция. Ние ще защитим правата, които имаме като производители и ви уверявам, че не сме нищо повече от хората, които се трудят на полето.“
Що се отнася до образа, който големите зърнопроизводители имат в съзнанието на хората, като „усвоители“ на огромна част от европейските субсидии, на базата на които са придобили и значително лично имущество, Людмил Работов заяви:
„Вие знаете, че във всяка икономическа и друга сфера съществуват по-големи фирми, но няма как да сложим всички под общия образ, който се коментира в медиите и обществото – посочи агрономът. – Ние сме 66 000 земеделски производители, от тях 2, 3, 5 фирми са по-големите, а всички останали са или семейни, малко по-големи или по-малки фирми, еднолични търговци и т. н. Няма как да се твърди, че всички тези 66 000 земеделски производители са терористи или пък всички по някакъв начин злоупотребяват с европейски средства.“
Зърнопроизводителите са недоволни и от предложените от Министерството на финансите допълнителни 63 милиона лева за подпомагане на земеделските производители след отмяната на забраната за внос на украинско зърно:
„Тази сума е изключително ниска, защото като се раздели, се пада по пет-шест лева на декар слънчоглед, което няма как да покрие разходите, които сме направили по производството. От тази гледна точка, ние сме длъжни да търсим някакво трайно решение на въпроса, което да намали нашите разходи, за да продължим да произвеждаме тази стока.“
Междувременно, в позиция на сайта на аграрното ведомство министър Кирил Вътев кани на среща представители на инициативния комитет за общонационалния протест и уверява, че формулираните от тях искания са удовлетворени.
Съставил: Йоан Колев
Снимки: БГНЕСПред българското посолство в Стокхолм е открита изложба на емблематични културни и природни туристически обекти от България. "България е страна с впечатляваща история, богато културно-историческо наследство и неповторима природа. Тази изложба е..
Излязохме да защитим свободата. Ще продължаваме да се борим. Протестът продължава в сряда, заяви пред БНР водачът на партия “Възраждане“ Костадин Костадинов. “Протестът продължава и вътре в Народно събрание. Ще се съпротивляваме до последно", каза..
Въпреки забраната на Столична община се проведе "Луковмарш" при изключително засилено полицейско присъствие. Участниците в крайнодясното шествие се събраха на 22 февруари на площад "Света Неделя". Те шестваха до къщата на генерал Христо Луков, където..
Точно преди 3 години, на 24 февруари, започна инвазията на Русия в Украйна – събитие, което събуди Европа 77 години след края на Втората световна война и..
Най-престижният форум на местната власт на Балканите – B40 ще се проведе в София между 24 и 25 февруари. Темата на софийското домакинство е “Бъдещето на..
По повод третата годишнина от войната в Украйна, българско-украински сдружения и неправителствени организации организират вечерта на 24 февруари..