Днес отбелязваме 115 г. от рождението на Марин Големинов – един от най-значимите български композитори.
Акад. Марин Големинов е роден в Кюстендил през 1908 г. Получил музикалното си образование в Париж, където учи композиция при Венсан д‘Енди, Пол Дюка и Ги дьо Лионкур, той е автор на опери, балети, симфонични и камерни произведения, които са останали в съкровищницата на българската музикална култура. Творчеството му, силно повлияно от българския фолклор, печели множество награди и се изпълнява по целия свят.
"Марин Големинов е онази релефна фигура в българската музика, която утвърждава камерния жанр, камерното музициране чрез камерния начин на музикално мислене – обобщава проф. Наташа Япова, преподавател по история на музиката, в интервю от съкровищницата на Радио България. – Нека припомним, че камерната музика е „музика за самия звук“, музика за слушане и музициране. Идва от традицията да се свири в дворцовата „камера“, където аристократите се събирали, за да водят своеобразна беседа чрез камерната музика. У нас подобна традиция не е имало по определени причини. Само шест десетилетия след като България става независима държава, Марин Големинов утвърждава жанра камерна музика в българската култура. Следвайки в София и Париж, той пише не една и две композиции. Но едва през 1934 г. написва "Опус № 1" на своя Първи струнен квартет – знак, че това е неговото собствено творческо начало."
В края на живота си Марин Големинов живее в Португалия, със семейството на най-големия си син Камен. Отива си от този свят през 2000 г. В памет на големия композитор, в родния му град всяка година на 28 септември се връчва Националната награда за принос в музикалното изкуство "Акад. Марин Големинов". Организатори на събитието са Община Кюстендил, музикално сдружение "Марин Големинов" и наследници на композитора.
"Това е паметен знак, който те задължава да продължиш историята, да проектираш смисъла й в настоящето – посочва първият носител на отличието, диригентът Пламен Джуров.– Години са минали от времето, когато няколко пъти седмично се срещах с проф. Големинов. Все още не мога да преценя какво най-много ми е повлияло – конкретните професионални насоки или неговото присъствие. Той не беше много речовит, говореше припряно, бързо, с кратки сентенции – негови мисли или български поговорки, към които често прибягваше. Те влизаха в съзнанието и започваха да действат, да те карат да си задаваш въпроси. Липсват ми тези негови сентенции. Мисля, че повече ми е въздействал като личност, като маниер на мислене. Може би затова продължавам да преоткривам музиката му, умението да събере композиционната идея в някакъв вид формула – темброва, звуковисочинна..."
Чуйте "Селски празник" от сюитата "Нестинарка" на Марин Големинов, изпълнение на Симфоничния оркестър на БНР – диригент Камен Големинов:
Редактор: Диляна Трачева
Независимо от възраст, вяра, етнос и социална принадлежност, паметта за националния герой на България Васил Левски обединява българите по цял свят. В деня на неговата гибел хиляди се стичат към мемориалите на признателност, за да се поклонят пред..
На 2 февруари според българския народен календар се отбелязва празникът Петльовден – за здраве и плодовитост на мъжката челяд. Най-широко той е разпространен в Източна България. Един от задължителните елементи е жертвоприношението на..
На 1 февруари Българската православна църква почита паметта на Свети Трифон по нов стил. Денят предшества празника Сретение Господне. Светецът, живял през III век в малоазийската област Фригия, имал лечителска дарба. Убит е, след като отказал да..
Българската православна църква днес почита паметта на Свети Йоан Кръстител, наричан още Предтеча, защото подготвял хората за идването на Спасителя...
Днес е Бабинден - един от най-обичаните и автентични български празници, с дълбоки корени в народната традиция. Празнуван на 8 януари по нов стил, той е..