Разположеното на около 16 километра от Видин, на брега на Дунава, село Сланотрън наброява около 500 души население. Зимите тук са много люти, а лятото – огнено. Именно това селце, неизвестно дори за мнозина българи, се оказва поредна спирка в живота на италианеца Антонио Панарело, както той уверява - по чиста случайност.
67-годишният днес Антонио отрано напуснал родния си град Месина в Сицилия, а след като се изучил за счетоводител, десетилетия наред си изкарвал хляба като подполковник в Икономическа полиция в италианската столица. Но в един прекрасен „ден на просветление“ (а и четирите му деца вече били поотраснали) решил, че не иска повече да работи за държавата и си казал „Баста! Искам да си върна свободата!“. Отдал ѝ се като се завърнал към някогашната си страст – моторите. Започнал да обикаля Европа на две колела. И така един ден решил да си спретне нов дом – в България. Решението дошло уж случайно, но трябва да споменем, че Антонио бил посещавал страната ни още през 70-те и 80-те години на миналия век през стария ферибот Калафат – Видин и може би именно тогава дълбоко в него се загнездило семенцето на любопитство към този край. И така, през не толкова далечната 2015 г. италианецът заживял във видински апартамент, но за кратко - оттам се озовал в село Сланотрън, където спокойно може да се отдаде на своето хоби – моторите, и такива има вече цели пет!
„Проблемът беше, че имах нужда от повече пространство, а в апартамента нямах такова. Сланотрън беше просто нещо случайно. Един приятел много настояваше да отида да видя Сланотрън. Казваше ми: "Ела да го видиш това село, ела!". И така, аз отидох заедно с едни други хора. И в крайна сметка другите хора решиха да вземат този имот, който не беше такъв, какъвто го виждате в момента. Меко казано, беше една джунгла. Почти всичко, което виждате сега, съм направил аз. Това е едно от многото мои хобита. Защото между всичко, което съм работил като момче, беше и това - ето откъде идва моята страст да майсторя“ - споделя Антонио в интервю за БНР-Видин.
Удивително, но този край на Северозападна България го предразполага да се чувства като у дома си – местните хора го приемат добре, близкият Видин, където отскача вечер за питие и срещи с приятели, му напомня за неговия роден град Месина, а и Италия не е толкова далеч. В самото село Сланотрън пък с мнозина общува свободно на родния си език, тъй като са ходили на работа в Италия. Всъщност, както отбелязва Антонио, именно това – че доста от жителите на малките населени места у нас са принудени да търсят препитание в чужбина - е един от бичовете за България:
„Проблемът е, че селата тук, в България, са изоставени. Затова времето, което прекарвам в селото, е ОК, когато имам с какво да се занимавам. Ако не, взимам си мотора или колата, или пък се качвам на самолета и заминавам нанякъде. Разбира се, през зимата в селото е приятно. Поне за мен. Първата зима, която прекарах тук, беше през 2016 г., когато беше минус 30 градуса и имаше много сняг, беше хубаво."
Други проблеми, с които се сблъсква самият Антонио Панарело, са липсата на културен живот дори в областни градове като Видин, лошата транспортна инфраструктура и езиковата бариера:
„Когато отидеш в някоя административна служба и искаш да попиташ за някакъв документ или просто ти трябва информация, хората не говорят английски, а документите са написани на български. Аз имам регистрирани превозни средства тук и имам български документи, а в КАТ, например, са много малко хората на гише, които са в състояние да обърнат внимание на един чужденец, който има много въпроси. Ако България е част от Европейския съюз, иска да завърши този цикъл и да стане изцяло част от Европа, то трябва да помисли и за персонала в административните си служби. Това е един много важен въпрос“ – подчертава Антонио.
Но италианецът предпочита да се фокусира на положителната страна от живота и да се наслаждава на хубавото, което той му предлага. Проблеми, макар и от различно естество, има навсякъде. Затова на въпроса, дали мисли да си тръгне от Сланотрън, отговаря категорично: „Не! Докато мога или докато няма по-сериозни причини, наистина важни, мисля, че ще остана тук“.
Текст: Миглена Иванова / по интервю на Соня Валериева, БНР-Видин/
Снимки: БНР ВидинМакар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..
От шумните кухни на лондонските ресторанти със звезди "Мишлен" до скрито в дебрите на Родопа планина селце, пътят на Петко Шаранков е пълен с обрати и изненади. След като живее дълги години в Лондон, където усвоява тънкостите на европейската..
Писател, герой от Втората световна война, летец, журналист, режисьор и дипломат – личността на Ромен Гари (1914-1980) е многопластова и енигматична. А България заема специално място в живота и творчеството на един от най-четените френски автори. В..
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си..