Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Копривлен – животът в едно българско село в диплите на Пирин

Близостта до гр. Гоце Делчев и граничния пункт "Илинден" днес задържа част от младите хора там

Снимка: архив

След Балканската и Междусъюзническата войни много бежанци от Егейска Македония напускат родните си места и се насочват към свободна България. Голяма част се установяват в Гоцеделчевско, а едно от селата с преселници е Копривлен, скътано в подножието на източните склонове на Пирин, на 500 м надморска височина. Второто десетилетие на  миналия век в него заживяват хора от около 20 населени места, които се намират на територията на днешна Гърция. Избират го, тъй като земята наоколо е плодородна, а и се намира на основния път, свързващ Гоце Делчев (на 7 километра от населеното място) с гръцкия град Драма.

Една от първите задачи на хората била да изградят училище и свой храм. За целта през 1921 година използват сграда на бивше турско кафене – едната му стая е превърната в училище, а другата в молитвен дом. Той продължава да работи чак до 1996 година, когато отваря врати манастирът "Свети Георги", разположен на две километра от селото.

Църквата „Успение на Пресвета Богородица”
"Традицията си продължава оттогава и богомолци все още идват в храма, защото имат нужда от духовна подкрепа. Времената се менят, обаче вярата си остава една и съща" – обясни преди време отец Атанас Златев, в документален филм на БНТ за селото.

Днес в Копривлен живеят над 1200 души, и макар да е сред многолюдните в района, то също страда от основния проблем на подобни селища у нас – малкия брой хора в трудоспособна възраст. Раждаемостта е твърде ниска – тази година в селото се е родило само едно дете:

"Заради липсата на работни места, младите хора до 30-годишна възраст се изнесоха и живеят в София, Пловдив, Варна, а много деца заминаха да работят и в чужбина – споделя в интервю за БНР секретарят на читалище "Възраждане 1927" Мария Чорлева, но не скрива и добрата новина – Радващ е фактът, че миналата година в селото се завърнаха 2-3 семейства с техните деца. Ако доскоро в Копривлен имаше 20-30 къщи, които се продават, то заради близостта с град Гоце Делчев, такива вече няма."


Освен в града, работа може да се намери и в съседното село Ново Лески, където отвори врати предприятие за хартиени опаковки. Мария се надява това да мотивира повече млади хора да видят перспектива в региона и да останат в село Копривлен:

"В България заплащането е най-добро в големите градове и в София, но от живота, който съм изживяла досега, все си мисля, че и там парите не са особено много, защото ако трябва да дадеш 1000 лева за наем, по-добре да живееш в къщата на родителите си в по-малкия град или село. Да не говорим, че и за детска градина и училище е много трудно."

Мария Чорлева – секретар на читалището (в средата)
Граничният пункт "Илинден – Ексохи" е едва на 12 километра от Копривлен. Откакто бе официално открит през 2005 г. районът се оживи, хората често прескачат границата – по работа, на пазар или да отдъхват на Бяло море, а сравнението между населените места в двете съседни държави е неизбежно. "В гръцките села също липсват работни места и много от младите хора в тях също търсят работа в Драма, Солун, Кавала"  – споделя наблюденията си Мария. Според нея централизирането на повечето услуги и възможности за работа в големите градове е неправилна държавна политика, която обрича селата.

"Нашите села са тъжни, защото има много обезлюдени къщи. Хората са възрастни и си отиват, а техните наследници не са тук. Имотите обрастват в бурени и няма кой да ги поддържа и на това се дължи тяхната неприветливост. Аз и да искам да направя нещо, сама не мога. Освен младите имаме и хора, които са в предпенсионна възраст, които също не искат да се върнат, за да натрупат годините и да вземат по-добра пенсия."


Секретарят на читалището обръща внимание и на още една особеност в селото:

"В Копривлен има много хора на 45-50 години, които не са създали семейства. Причините вероятно са различни за всеки, но ако тези хора имат семейства с по две деца, ще бъде друго. Уви, не всеки може да намери своя другар в живота."

По повод 100-годишнината от основаването на Копривлен в местното читалище е създаден специален кът, в който стари снимки, предмети и облекла разказват за бита и живота на копривленчани.

Съставил: Йоан Колев (по материал на Валери Леков БНР - "Хр. Ботев")

Снимки: Валери Леков, НЧ „Възраждане 1927”, архив




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

В пикантни времена и Коледата ни люта

Лютото е култура. В това е убеден Александър Кюркчиев – Сандо, основател на ферма за люти чушки близо до София и на първия музей на лютото у нас. За втора поредна година той организира в столичното село Лозен фестивала "Люта Коледа във фермата", иначе..

публикувано на 07.12.24 в 08:10

Почивните дни – облачни с валежи, в планините – сняг

В събота, 7 декември,  минималните температури ще са от 2 до 7°, в София 2°. Времето ще бъде облачно, ветровито и с валежи. В Североападна България и планинските райони ще превалява сняг и по проходите ще има условия за виелици и навявания. В..

публикувано на 06.12.24 в 18:35

Съдбата на стадо овце обедини българи в обща кауза за спасяването им

Повече от седмица историята на семейство животновъди, отглеждащи автохтонни породи овце привлича вниманието на обществеността в България, но и на сънародниците ни зад граница. И вместо да следят театъра в парламента и борбите за политическо надмощие,..

публикувано на 06.12.24 в 12:35