Норвегия не е сред държавите, които привличат масово емигранти от България. Въпреки това обаче около 6000 са регистрираните в българското посолство в норвежката столица Осло български граждани. По-голямата част от сънародниците ни в Норвегия са заети в строителството, както и в обслужващата сфера, а една от актуалните цели на общността ни там, е да издейства постоянна директна авиолиния между София и Осло. Българската столица е една от малкото в Европа, от която няма такъв полет, с изключение на периода от април до октомври, когато подобни курсове изпълнява една нискотарифна компания.
Норвегия не е член на Европейския съюз, но заради залежите от петрол и други полезни изкопаеми, стандартът на живот на гражданите се повишава постоянно, а към емигрантите няма силно изявено негативно отношение, постоянно нараства и търсенето на работна ръка. Макар да е трудно, все пак е възможно човек да се интегрира в живота без да знае норвежки, тъй като навсякъде говорят и английски. Всичко това улеснява и българите, които търсят професионална реализация в северната държава.
Сред сънародниците ни, избрали да живеят в Норвегия по икономически причини е Николай Вазов. Установява се в Осло със съпругата си през 2006-а, без да има почти никаква информация за държавата, тъй като тя получава работа като лекар там. Той пък продължава да работи като компютърен инженер, а свободното си време посвещава на българската общност. През 2017 г. Николай става част от управителния съвет на училище "Родна реч", а две години по-късно, то вече е част от списъка на неделните училища в чужбина на МОН. В него днес се обучават 100 деца в Осло и още 25 във филиала му в норвежкия град Ставангер. С разрешение от посолството, училището използва един от апартаментите към мисията ни, а през януари се очаква да получат и втори.
"Школото е част и от Асоциацията на българските училища в чужбина, макар да не участваме много активно, защото както повечето училища в градове с относително малък брой българи, ние не можем да си позволим да наемем хора на постоянна работа. Нашите учители получават хонорар за работа само в събота и неделя. Не можем да се мерим с училища като тези в Париж и Лондон, където са по няколко и имат учители, назначени на щат."
Профилът на българската емиграция в Норвегия е много различен от този в градове като Париж, Лондон и Берлин, обяснява Николай:
"Сред нас има голям брой деца от малцинствените групи, най-вече от турския етнос и съм възхитен от упоритостта, с която родителите изпращат тези деца в училището. От друга страна, не е много лесно да се работи и общува с тези родители, защото те обикновено са заети събота и неделя, а воденето на децата за тях представлява трудност."
Николай Вазов посочи и друг съществен проблем пред усвояването на български език – нежеланието на някои от родителите да разговарят с децата си у дома на български език.
"Най-компактната група на онези, които не говорят вкъщи на български, са етническите турци. Стараем се да говорим постоянно с родителите. Ние сме късметлии да познаваме изключително добронамерени родители, които обаче нямат опит да живеят в многоезична среда. Децата им попадат в триезикова среда – норвежки, турски и български. Някои от тях се справят доста зле и затова молим родителите да си поставят време, в което да говорят с децата си на български, тъй като те говорят добре, но децата не. Затова казвам, че профилът на емиграцията в Норвегия е особен, тъй като е трудно да убедим родителите, че трябва да помагат. Важно е за всички деца, които се записват при нас да говорят български поне малко."
Училище "Родна реч“ е най-голямото средище на хората, свързани с България и българския език, но не единственото място, на което опазват българския дух жив. Такова е и танцовата фолклорна група "И-ХА", създадена през 2014 година. Нейни ръководители са Ани Ковачева, Наталия Георгиева и дъщеря ѝ Мира Георгиева.
"Заминахме, защото моят съпруг получи предложение за работа и решихме, че цялото семейство трябва да сме заедно – спомня си Наталия за решението да напуснат България преди 10 години.
Преди да заминем, Мира танцуваше в детски ансамбъл, после танците много ѝ липсваха. Съвсем случайно се срещнахме с Ани Ковачева и решихме, че трябва да продължим, за да запазим българския дух, танците и така постепенно се появи групата "И-ХА“. Бяхме поканени на тържество на българското училище в Осло и там родителите ни питаха дали можем да предадем танците и на техните деца. Тогава решихме да създадем детската танцова група, съставена основно от българчета, но много от децата са от смесени бракове."
Снимки: Изпълнителна агенция за българите в чужбина, Българско неделно училище "Родна реч" гр. Осло
Будител – човек, който със своите действия, идеи или творчество пробужда духа на народа, съхранява и разпространява националното самосъзнание, култура и образование. В Българската история това понятие се свързва най-често с периода на Възраждането..
Българското национално малцинство в Албания е едно от най-големите в страната, сочат данните от последното официално преброяване на населението там. Като българи са се декларирали 7057 лица, за сравнение – като гърци са се определили 23 хиляди,..
На централно място в Музея на индустрията в Чикаго е поставено коледно дърво с българска украса. За пета поредна година сънародници от Ветровития град изработиха пищната украса на българската елха с над 30 хиляди цветни лампички и стотици орнаменти...
Сънародничката ни Доли Михайловска, която живее в Бразилия, открива днес самостоятелна изложба в Сао Пауло, предаде БТА. Експозицията, кръстена..
Нуредин Нурединай произхожда от историко-географската област Го̀ра в Североизточна Албания, в която 90 % от жителите се самоопределят като българи..