Решението на Европейската комисия за присъединяване на България и Румъния към Шенген по въздух и море в края на март 2024 г. предизвика остри реакции в страната ни. Президентът Румен Радев заяви, че влизаме в 2024 година със смесени чувства и половинчати решения – полуконституция, полушенген, полуистина, полубюджет, полуреформи, полууправление. Бизнесът в страната също не скри недоволството си, дори се чу призив от страна на Асоциацията на индустриалния капитал за бойкот на австрийски инициативи и стоки на територията на България. Премиерът Николай Денков даде уверение, че разговорите с Австрия за отпадане на ограниченията и за сухопътните граници продължават.

От Съюза на международните превозвачи очакват още тази година България да договори присъединяването ни към Шенген и по суша, тъй като настоящото положение не помага по никакъв начин на бизнеса и икономиката като цяло.

"Около 8% от българския износ за страни от Европейския съюз е по море, река и по въздух, а останалите 92% и отгоре са по суша. Най-вече с автомобилен транспорт и малко по-малко с железопътен транспорт. Т.е., това по никакъв начин не помага на бизнеса, на икономиката и в частност на транспортния сектор. Ние години наред алармираме, че всяка година българските превозвачи губят между 100 и 150 милиона евро само от изчакване на границата ни с Румъния, но, за съжаление, не можем да отчетем успех в тази посока" – коментира пред БНР Йордан Арабаджиев – изпълнителен директор на Съюза на международните превозвачи в България.

Европейският икономически и социален комитет, консултативен орган на ЕС, в който участват работодатели, профсъюзни дейци и представители на социални, икономически и културни организации от страните членки, прие още в средата на декември м.г., резолюция с, която призовава ЕС да ускори процедурата по приемането на България и Румъния в Шенген.

Според председателя на Асоциация на индустриалния капитал в България Васил Велев, членството на България в Шенген, Еврозоната и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) са приоритети за работодателите и организациите на бизнеса. Имаше сериозни очаквания и надежди, че през 2023 година ще се осъществи едното членство, другото от 2025, а през 2026 и към ОИСР.

"Това, което до момента се случи, е голямо разочарование. За миналата година извършената работа като транспорт, като превоз, в тон километри по въздух и вода е едва 1,8 процента от всички превози от извършената работа, мерена, пак повтарям, в милиони тон километри. Ако вземем информация пък от спедиторите, всъщност 3% от пратките са по въздух и вода, 97 са сухопътни, т.е. като свободно движение на товари, ползата клони към нула" – категоричен е Велев, но изтъква известно предимство в настоящата ситуация за туризма:

"Минимално е, защото чакането за паспортна проверка по летищата е несравнимо по-малко от чакането по безкрайните опашки на границите. Очевидно е, че България продължава да бъде дискриминирана и тук възниква въпросът – след като сме по-праведни евроатлантици от Запада, защо пак търпим това?"

В телевизионно интервю Велев призова за бойкот на австрийски стоки, магазини и бензиностанции на територията на България заради австрийското вето за пълноценно ни присъединяване. По думите му, транзитният австрийски транспорт трябва да бъде проверяван постоянно, както се случва и с нашия.

Въпреки отпадането на паспортните проверки на летищата, които сериозно забавят пътниците, използващи няколко транспортни средства, за да достигнат до своята дестинация, контролът по сухопътните граници ще продължи да създава неудобство и за туристическия бранш.

"Надявам се, че след като отминаха празниците и преди началото на тазгодишния летен сезон, ще започне да се мисли за това Министерството на туризма да отправи молба към Гранична полиция, с която да се издействат специални коридори за граждани от ЕС, които да помогнат на автобусния транспорт да съкрати престоя си по границите, докато влезем в шенгенското пространство и по суша" – посочва председателят на "Обединение Бъдеще за туризма" Павлина Илиева.

Бившият заместник-министър на външните работи и икономиката Милен Керемедчиев вижда причината да няма дата за присъединяването ни към Шенген по суша, в мигрантската криза, която притеснява останалите страни членки:

"Има вълна от притеснение у европейските гласоподаватели относно увеличаващия се мигрантски натиск. Видяхме го в отминалите избори в Словакия, Нидерландия, а въпросът ще остане актуален и за изборите, които предстоят по света. Мигрантският въпрос ще бъде основна тема, която ще трябва да адресират европейските правителства. Правителство, което не го направи, ще получи много силен шамар от гласоподавателите – посочва Керемедчиев. – Това показва, че избирателите са по-скоро скептично настроени за справянето с мигрантската криза, а граничните за съюза страни – България и Румъния, остават на мушката на някои от европейските политици."

Текст: Йоан Колев / използвани са интервюта на Диана Дончева и Йорданка Петрова от БНР-"Хоризонт"/

Снимки: ЕПА/БГНЕС, БТА, Иван Русланов - БНР