Със запалването на огньове и танцуване на хора край тях в нощта на 13 срещу 14 януари започва празника Сурва. Заради силата и непреходността на маскарадната традиция, обичаят е обявен от ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството.
Хората и ритуалните огньове благославят земята и людете за по-добър живот, като прогонват лошотията. Юношите възмъжават, когато играят на Сурва.
Хилядолетният обичай е най-чаканият и най-ревностно пазен в региона, предаван от баща на син. Всяка година маските и костюмите се обновяват. Маскират се момците, но вече го правят също деца, мъже и жени. Сред маскираните дружини задължителни персонажи са „водачът”, „младоженците”, „свещеникът”, „мечката с мечкар”, разказват от Етнографския музей в Перник.
В българската народна традиция Цветница и Лазаровден са свързани празници, от Лазаровден момичетата се подготвят за ритуала кумичене, който се изпълнява сутринта на Цветница. Тук се спазва много стара обредна традиция, свързана с вярата в..
През месеците април и май посетителите на Историческия музей в град Стрелча имат възможността да се запознаят с традициите около великденския цикъл чрез експозицията "Хубав Великден, йощ по-хубав Гергьовден". Изложбата дебютира още през..
Лазаровден се празнува от православните българи в събота преди Цветница. Основен обред е лазаруването – обичай с любовно-женитбен характер. В него участват девойки над 16-годишн възраст, наречени лазарки. Те обикалят полето и къщите, играят и пеят..