Със запалването на огньове и танцуване на хора край тях в нощта на 13 срещу 14 януари започва празника Сурва. Заради силата и непреходността на маскарадната традиция, обичаят е обявен от ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството.
Хората и ритуалните огньове благославят земята и людете за по-добър живот, като прогонват лошотията. Юношите възмъжават, когато играят на Сурва.
Хилядолетният обичай е най-чаканият и най-ревностно пазен в региона, предаван от баща на син. Всяка година маските и костюмите се обновяват. Маскират се момците, но вече го правят също деца, мъже и жени. Сред маскираните дружини задължителни персонажи са „водачът”, „младоженците”, „свещеникът”, „мечката с мечкар”, разказват от Етнографския музей в Перник.
В житието на Св. Дазий Доростолски от началото на 4-ти век е съхранено най-старото описание на Сурва по българските земи: "Защото дори светът да се свърши, лошият обичай не се изоставя, а дори се възстановява в още по-страшен вид. В деня на..
Изкуството на дърворезбата е развивано векове наред по нашите земи. Представлява обработване на дърво чрез изрязване на декоративни мотиви, фигури и сложни изображения . Най-голямо значение занаятът добива през Възраждането, когато дърворезбата..
Атанасовден, наричан още и "сред зима" в народния ни календар, е празник, в който православната църква и фолклорните ни традиции отдават почит на свети Атанасий Велики – александрийски архиепископ и борец срещу арианството (църковна ерес, отричаща..
Ясно
Разкъсана облачност