В края на 1988 г. и началото на 1989-а новоизбраният френски президент Франсоа Митеран посещава няколко столици в изменящия се Източен блок. След пътуването си до Чехословакия и преди да се отправи към Варшава, Митеран идва и в София, където е посрещнат с почести от привидно непоклатимия партиен и държавен лидер Тодор Живков. На 19 януари е приемът в резиденцията на френското посолство с група интелектуалци, известни с позициите си срещу властта, между които и авторът на забранения труд "Фашизмът" и бъдещ първи демократично избран президент на България – Желю Желев.
Известният френски философ от руски произход Мишел Елчаниноф, автор на "В съзнанието на Путин", "Ленин стъпи на Луната" и "Новите дисиденти", изследовател на путинизма (идеологията на Путин) и на новото дисидентство, прави равносметка на реалното влияние на събитието, известно като "Закуската с Митеран", върху България и Източна Европа през символичната и за Франция 1989-а – двеста години след Френската революция:
"Естествено, не можем да вярваме, че президент на друга държава е променил съдбата на страната. Би било наивно. Динамиките вече са били налични в България, но пет години по-късно, при следващата им среща с Франсоа Митеран нещата са се променили. Думата, която тогава хората са искали да изведат на преден план е била "свобода". Мисля, че Митеран е дошъл да изрече именно тази дума. Българските интелектуалци-дисиденти вече са я носели у себе си, но може би това събитие ги е насърчило да я упражняват още по-пълноценно."
Въпреки надеждите за окончателен триумф на демокрацията и човешките права след разпадането на СССР, се оказва, че хората по света все още имат нужда от големи разкази, идеологиите се възраждат: "Няколко десетилетия след падането на Берлинската стена сме изправени пред идеологии, които насърчават империите и войната. Днес в Европа бушува война, която несъмнено ще продължи дълго и може би ще има непредвидени последствия" – прогнозира Мишел Елчаниноф пред Радио България.
Какво означава "дисидент"?
Терминът всъщност има религиозен произход – през ХVІ век се говори за дисидентство сред протестантите. За Елчаниноф дисидентите се характеризират с две неща: страдание и изобретателност.
"Дисидентите са хора, които знаят, че властта е несравнимо по-силна от тях, но и че могат да я дестабилизират. Много харесвам това измерение на дисидентството – креативността. Прочетох например книгата на Желю Желев ("Фашизмът" – бел. ред.), която е написал през 1967 г., по-късно, през 1982 г., е публикувана и веднага извадена от продажба. Тя е не само добре информираща – описва структурите на тоталитаризма, но има и заиграване, насмешливост. Много добре си е давал сметка, че читателят ще замени в съзнанието си фашизма с комунизма и всъщност ще прочете критика на тоталитарния комунизъм в България през 60-те, 70-те и 80-те години."
Колкото до носталгията по тоталитарното минало, тя според Елчаниноф е разбираема за хората, които "безпроблемно" са преминали през онова време:
"Тази носталгия е непобедима. Не се поддава на аргументи, има я. Владимир Путин я използва, за да се опита да разшири господството си. Очевидно се води битка, Русия използва тази носталгия. Путин казва, че разпадането на СССР е най-голямата катастрофа на ХХ век, като забравя концентрационните лагери, ГУЛАГ-а и т. н. Говори като съветски човек, homo sovieticus, който иска да си спечели на своя страна всички носталгии към режима. Използва паметта за Втората световна война. Използва всички памети – играе със съветската памет, паметта за руската помощ срещу Османската империя, православието, славянските езици и т.н., но ги инструментализира."
Как "Ленин стъпи на луната"?
"Ленин умира точно преди сто години – през януари 1924 г. Никога не е ходил на Луната – доверявам ви тази сензационна информация. Заглавието е фантасмагория. В обкръжението му е имало хора, повлияни от течението, наречено "космизъм". Мислели са, че науката би могла един ден да ни помогне да възкресим мъртвите. Тази идея днес се появява в САЩ с трансхуманизма. По онова време в Съветския съюз дори сред болшевиките е имало хора, които са смятали, че Ленин може да се съживи и затова тялото му трябва да бъде запазено. Днес, 100 години по-късно, Ленин все още е в мавзолея си на Червения площад в Москва и сигурно все още според някои науката може да възкресява мъртви. Исках в книгата си да разкажа за тази идея, която се заражда в края на ХІХ в. и тайно прекосява двадесетия век, а днес е възродена в Силициевата долина в Калифорния. Така че има връзка между Ленин и американските трансхуманисти."
Цялото интервю на Мария Стоева с Мишел Елчаниноф можете да чуете на френската страница на Радио България.
Снимки: БТА, facebook.com/InstitutFrancaisdeBulgarie
"Инвестирането в хората, образованието, иновациите и технологиите е ключът към успеха в бъдеще", заяви президентът Румен Радев на откриването на бизнес форум в Сингапур, в който участват представители на български и сингапурски компании. Държавният глава..
България, разположена в центъра на древни цивилизации, предлага впечатляващи исторически забележителности, заобиколени от най-добрите черноморски брегове и заснежени ски курорти от световна класа. На своите компактни 111 000 квадратни километра..
След поредния неуспешен опит за избор на председател на Народното събрание народните представители ще продължат да заседават от 10ч. на 22 ноември. На последното гласуване в сряда, 20 ноември, събралите най-много подкрепа бяха кандидатурите на Рая..
Учредена днес партия "България може" излиза на българската политическа сцена с амбиция да даде алтернатива на избирателите, които не се чувстват..
През нощта ще бъде предимно ясно. Вятърът ще отслабне и в много райони ще стихне. Сутринта ще бъде студено с минимални температури между минус 7° и минус..
Патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" отбелязва своя храмов празник днес. Светата обител, символ на българската столица, е храм-паметник,..