Царев брод открай време се слави като международно село, а жителите му не крият гордостта си, че са потомци на татари, немци, турци, банатски българи, руски белогвардейци, албанци, чехи и т.н. В шуменското село се изповядват три религии, затова и до днес тук се извисяват три храма – православен, католически и джамия. "Ние сме като едно малко общество на народите" - шегува се кметът Стефан Живков и добавя, че хората вече "са се омешали", но още пазят обичаите и паметта за предците си.
Разположено между старите български столици Плиска и Велики Преслав, някога Царев брод (Североизточна България) се намирало точно на пътя, по който са се движели царете, оттам идва и името му. В средата на 19-ти век, след Кримската война, тук се заселва голяма група кримски татари, занимаващи се със скотовъдство, научаваме от кмета. Малко по-късно в Царев брод пристигат немците:
Някога в Царев брод преобладавала татарска и немска реч. Освен това, в селото имало две джамии - турска и татарска. Редом до тях се извисявали и две църкви - православна и католическа. Децата посещавали татарското и немското училище. Българското школо се появило по-късно, през 1920 г. В началото на ХХ век около католическия храм израства бенедиктински манастир. До ден днешен светата обител е действаща. За нея се грижат четири сестри бенедиктинки – от България, Южна Корея, Германия и Танзания. На чист български сестра Елизабета от Германия разказва:
През 2024-та манастирът отбелязва своята 110-а годишнина. Всеки, който дойде в Царев брод, се отбива в него, за да се снабди с уникалния мехлем от невен на бенедиктинките, приготвян по много стара рецепта. Сестра Надя разказва:
Днес Царев брод е живо село, наброяващо 1300 постоянни жители. Тук почти няма безработица. Напоследък цените на имотите значително се повишили, защото започнали да се заселват млади семейства с деца, заради възможностите на дистанционната работа, спокойствието, чистия въздух и здравословния живот на село.
"При нас няма и никога не е имало напрежение на етническа или на верска основа. Тук нямаме обособени магазини, като турското кафене или българското барче. И всички заедно празнуваме по Великден и по Коледа", казва в заключение кметът Стефан Живков.
Снимки: Венета НиколоваОт началото на 2025 г. до настоящия момент, изплатените разходи за персонал, социални и здравноосигурителни плащания, в това число и пенсии, са с 18,2% повече спрямо 2024 г. – съобщи финансовият министър Теменужка Петкова. На редовното..
Българската интелигенция, която в голямата си част е демократично настроена, трябва да бъде популярна сред украинските българи. Същевременно цялата украинска култура и украинска интелигенция трябва да могат да достигнат до нас. Такова мнение..
Отиващата към края си 2025 година не остана изключение от черната статистика по отношение на природните бедствия на територията на България. Суша, пожари, а след това последваха и наводненията. И макар след всяко подобно бедствие да се говори за мерки,..
В "България днес" на 08 октомври слушайте: 05:00 – Актуално от България и за общностите с българи по света 18:30 – Виновни за..
В четвъртък , 9 октомври, над източната половина от страната облачността ще остане значителна. В сутрешните часове на много места все още ще има..
Министерството на туризма ще подкрепи общините в рекламата на културно-историческото им наследство, заяви ресорният зам.-министър Ирена Георгиева при..