В съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни) православните българи извършват помен в памет на мъртвите. Това е една от трите Задушници, които православните християни отбелязват всяка година, преди началото на Рождественските, Великите и Петровите пости.
Самото име "Задушница" означава ден за възпоменаване на душите на починалите и винаги е в събота, определена от църквата за почитане на покойните. На Задушница службата е заупокойна, след която се прави панихида с обща трапеза с подредени варено жито, хляб или пита, вино, плодове, сладкиши или бонбони.
След възпоменанието, близките на починалите правят подавки с думите: "Бог да прости". Камбаната бие траурно, с отмерен удар. Ден преди това, както и на самата Задушница близките на починалите посещават гроба, почистват го, след което го преливат с вино и го прекадяват с тамян. На следващия ден, по време на литургията Евангелското четиво припомня картината на Страшния съд.
В седмицата между Месни и Сирни заговезни, постещите се въздържат от месна храна, а в сряда и петък е разрешена риба, но не и млечни продукти. След Сиропустна неделя Великият пост започва със строго въздържание без растителна мазнина.
В Долината на тракийските царе, под село Шипка, където са най-значимите гробници на владетелите от Одриската държава , Община Казанлък откри тематичния парк "Светът на траките". Туристическият център предлага на любителите на историята и..
148-та годишнина от Априлското въстание - повратен момент в борбата за освобождение на България от османско владичество, ще бъде отбелязана днес с възстановка в подбалканския град Клисура. Десетки членове на дружество "Традиция" с оригинални носии и..
На 1 май 1879 година са пуснати в обращение първите български пощенски марки, наричани по онова време "сантими". Номиналната им стойност била 5 сантима, тъй като към онзи момент не е съществувала българска парична единица. На тях бил изобразен..