В съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни) православните българи извършват помен в памет на мъртвите. Това е една от трите Задушници, които православните християни отбелязват всяка година, преди началото на Рождественските, Великите и Петровите пости.
Самото име "Задушница" означава ден за възпоменаване на душите на починалите и винаги е в събота, определена от църквата за почитане на покойните. На Задушница службата е заупокойна, след която се прави панихида с обща трапеза с подредени варено жито, хляб или пита, вино, плодове, сладкиши или бонбони.
След възпоменанието, близките на починалите правят подавки с думите: "Бог да прости". Камбаната бие траурно, с отмерен удар. Ден преди това, както и на самата Задушница близките на починалите посещават гроба, почистват го, след което го преливат с вино и го прекадяват с тамян. На следващия ден, по време на литургията Евангелското четиво припомня картината на Страшния съд.
В седмицата между Месни и Сирни заговезни, постещите се въздържат от месна храна, а в сряда и петък е разрешена риба, но не и млечни продукти. След Сиропустна неделя Великият пост започва със строго въздържание без растителна мазнина.
Очакван с трепет и отбелязван с голяма тържественост, Великден е венецът на Христовото учение . За християните той е сбъднатото обещание за победата над мрака и безсмъртието на човешката душа . С надеждата за спасение от преходното и..
Православната църква прославя Велика събота като най-благословения седми ден, в който Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света. Положен в гроба, духът на Исус Христос е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори..
Денят на Христовото Разпятие е най-скръбният за християнската общност, единственият, в който не се извършва Света литургия . Няма и Свето Причастие, защото Сам Господ се е принесъл в жертва чрез кръстната смърт на Своя Син . Тишината изпълва..