Красимир Караилиев е роден в Словакия, но родът му е от България. Потомък е на български градинари, чиято слава се разнася в редица европейски държави към края на ХІХ и в първата половина на ХХ в. Споменът за трудолюбието и изкусното им майсторство е жив и до днес.
Родителите на Красимир са от великотърновското село Поликраище, откъдето e и дядото, дал началото на градинарския поминък на семейството в Европа. Тръгнал на гурбет едва 15-годишен, 5 години работи в Унгария, завръща се за кратко в родината си, а през 1946 г., заедно със съпругата и децата си трайно се установява в Братислава. Там се ражда и Красимир.
Когато Краси е на 2 годинки родителите му се развеждат - баща му се връща в България, а той остава заедно с майка си в Братислава. Красимир Караилиев също създава своето семейство в словашката столица. Но българският език и българската култура са неизменна част от живота му.
"Възпитаван съм в българско семейство. От родителите на майка ми и от нея съм научил езика и съм възприел българските нрави и обичаи. Чувствам се изцяло българин. Учил съм и в българското училище "Христо Ботев" в Братислава. Дъщеря ми също го завърши. С жена ми, която е слочавчка, така решихме – след като аз съм българин, и детето да научи по-добре българския. Дори тя продължи с българска филология и хърватски език в Братиславския университет "Коменски". За съжаление, трудно се намира работа с българския език в Словакия, но пък тя иска да се занимава с него и търси варианти. Междувременно работи друго, за да се издържа."
Красимир е таксиметров шофьор и всяка утрин изминава разстоянието от къщата си в Унгария до Братислава. Там оставя съпругата си на работа, след което и той продължава с таксито.
Преди няколко години Краси решава да продаде апартамента си в Братислава и да си купи къща с двор в унгарското градче Мошонмадяровар, разположено само на 17 км югоизточно от точката, в която се събират границите със Словакия и Австрия. Там се чувства спокоен, а и е успял да внесе в дома си българския дух – от архитектурата, през интериора и обзавеждането, до кухнята и музиката, която се слуша.
„Мошонмадяровар е много красиво градче - има минерални бани, известен е и като градът на зъболекарите, тъй като има повече зъболекари, отколкото хора, които да живеят там(смее се). Всяка втора къща е на стоматолог. Да се лекуват при тях идват много австрийци. Така го реших – продадох апартамента и за същите пари си купих голям имот с двор. Направил съм си хубава механа, в български стил. Аз пък съм и кулинар. Обичам да приготвям български ястия. Правя си български суджуци, отглеждам чушки, домати. Имам една оранжерийка и вече съм насял чушките. Очаквам да поникнат, после почвам доматите и т.н.“.
Въпреки че е роден и израсъл в Братислава, всяка година Красимир посещава България, за да поддържа връзка с прародината си. Неотдавна осъществява и мечтата си да се запознае с баща си и да помири родителите си. В Словакия пък не спира да милее за българското. Красимир е един от създателите на танцовия състав „Веселие“.
"Аз страшо много обичам българския фолклор. И затова станах един от основателите на групата, заедно с Цветелина Генчева, която около 4 години беше директор на българското училище, а в момента е в България. Но тя направи много за нашето училище. Имахме и детски хоров състав - "Славейче", където пееше и моята дъщеря. Заедно с Цветелина, с учители и с други хора, които имаха интерес към българските танци, създадохме "Веселие".
Питаме Красимир Караилиев и как се отнасят словаците към българите?
„Словаците обичат българите, защото чувстват славянската кръв. Езикът ни е разбираем, харесват как живеят българите, както и че са гостоприемен народ. И затова винаги се връщат от ваканция в България с много ярки впечатления и пазят добри спомени“.
В края на срещата ни Красимир Караилиев отправи послание към българите в България и по света, призовавайки ги да пазят българския дух:
„Българите сме една от най-старите нации в Европа и света. И ще бъде жалко, ако младите българи не вземат присърце този факт и не направят нищо за България. Околният свят трябва да знае, че България е нация с дълголетна история и традиции. Нашите деди и прадеди са направили много, а ние също трябва да направим нещо тази България, за да остане, да я има“.
Още снимки можете да видите в галерията под публикацията.
Фото: Кр.Мартинов, lyaskovets.net и Кр.Караилиев-личен архив
Спокойно протича изборният ден и в Дуисбург. Очаква се, както и на предходните избори, в германския град да гласуват между 300 и 400 души. Предпочитанията си сънародниците ни изразяват само с хартиени бюлетини. „ На предишни избори сме наблюдавали..
Изборният ден в Рединг, Югоизточна Англия, протича спокойно. Очаква се да гласуват около 300 души. В единствената секция в града се гласува само на хартия. Вече втори вот изборната секция е на нов адрес, но не е ясно дали това ще повлияе на..
Прекалено е ангажиран животът на българите в Чехия. Работят масово в различни заводи, трудът е на смени, натрупва се умора и хората нямат желание да пътуват до столицата в неделния ден, само за да успеят да гласуват. С това си обяснява слабия интерес към..