Денят на Христовото Разпятие е най-скръбният за християнската общност, единственият, в който не се извършва Света литургия. Няма и Свето Причастие, защото Сам Господ се е принесъл в жертва чрез кръстната смърт на Своя Син.
Тишината изпълва сърцата на вярващите, които поглеждат навътре в себе си, за да изпитат съвестта си. Свели глава, те се обръщат към Бога с благодарност и смирение към саможертвата на Христос – жертвеният Агнец, който отменя жертвоприношението от Стария завет и установява Евхаристията, като извор на вечния живот и пребиваване в Бога.
В България Разпети петък е почивен ден, в който храмовете се изпълват с миряни. Рано сутринта, преди богослужението, наречено Царски Часове, в средата на храма, пред изнесеното на Велики Четвъртък Разпятие, се разполага украсеният с цветя Христов "гроб".
В края на службата, свещениците изнасят от олтара плащаницата с везаното изображение на Тялото на Иисус Христос, снето от Кръста.
След като свещенослужителите се поклонят, идва ред на миряните, които в знак на смирение и покаяние преминават под плащаницата:
"Това провиране под масата символизира слизането заедно с Господ в гроба – пояснява богословът Александра Карамихалева в интервю за Радио България. – То е нашето умиране за досегашния ни живот в суета, в занимания с наистина празни и суетни неща, живот, продиктуван от нашия егоизъм, гордост, гневливост, алчност, завист и т.н. С колениченето си пред Христовия Кръст, с провирането ни под масата, ние правим точно това влизане в гроба, умираме за досегашното ни "аз". От другата страна излизаме възродени, с обет за нов живот в Христа, живот в любов към другите. В новия живот нашият приоритет е Господ Иисус Христос, с неговите заповеди."
А най-важните Божии заповеди са да обичаме Бога и ближния. Това означава всичко, което правим всеки ден да бъде продиктувано от това никого да не нараняваме. "Всеки човек, който Господ изпраща на нашия житейски път, да си тръгне след срещата с нас по-спокоен, по-радостен и усмихнат, по-уверен, че ще се справи, с по-голяма надежда и с по-голяма вяра, че има Бог, че Бог е близо. От нас е само на едно "Господи" разстояние и няма от какво да се боим" – подчертава Александра Карамихалева.
Разпънат и прикован между двама разбойници, Спасителят се моли на Своя Отец да прости на мъчителите Му и дава висш пример за любовта към Ближния. В този миг, единият от разбойниците познава Сина Божий и иска прошка:
"Това е много силно послание за всички нас, че има надежда, докато сме живи не е късно да се покаем – отбелязва Александра Карамихалева. – Да признаем Христос като Бог и като Спасител. Да го прославим като такъв и да поискаме прошка за нашите грехове. Всъщност разбойникът извършва множество тежки прегрешения, убийства, обири, но с това отношение на скръб и смирение, той осъзнава, че заслужава своето страдание и наказание. Вижда също, че Иисус страда, при все че няма никаква вина, при все че е праведник и това негово прозрение всъщност е спасително за него. Много е обнадеждаващо и за всички нас, но трябва да ни прави и изключително предпазливи, когато казваме за някого, че е грешник. Ние не знаем какъв е той стоейки пред Бога, как той същата вечер се разкайва и се моли и дали Бог не му е простил. Това остава скрито за нас."
Затова трябва да бъдем изключително внимателни, дори в мислите си да се стремим да не осъждаме другите, дори когато с очите си виждаме техните прегрешения. "Вниманието ни трябва да е насочено към всяко движение на нашата душа – дали реагираме спрямо другите хора с любов", казва Александра Карамихалева:
"Всъщност това е нашата мяра – Господ Иисус Христос. Той е единственият наш образец. Във всеки един момент от живота ни трябва да се питаме как Христос би постъпил на наше място. А Той би постъпил с безусловна любов към всеки човек и към грешния, и към праведния – с прошка, с милост и щедрост. Такива трябва да бъдем и ние – да се стремим да ставаме с всеки ден по-добри, повече Христови, повече Божии."
Вижте още:
На 26 октомври Църквата ни почита паметта на св. великомъченик Димитър Солунски, считан за един от най-великите светии сред Православието. У нас името му се свързва и с възстановяването на Второто българско царство през XII век, когато братята-боляри..
Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..
Българската православна църква почита днес свети Наум Охридски. Наум е средновековен български учен и книжовник, роден около 830 г. и починал на 23..
Първата модерна за времето си Коледа се празнува в България през 1879 г. Тя е по европейски образец - с елха, зимни кънки и подаръци. Тогава Младият..