Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Недостигът на медицински кадри – има ли светлина в тунела?

Снимка: Rawpixel

В ход е Европейската седмица на общественото здраве (EUPHW). Това е годишна инициатива, организирана и координирана от Европейската асоциация за обществено здраве (ЕEUPHA), която се провежда за шеста година от 13 до 17 май. Тя  има за цел да повиши осведомеността за общественото здраве и да насърчи сътрудничеството между обществената здравна общност в Европа, като мотото ѝ тази година е "Здравето е политически избор!". Акцент се поставя върху приобщаването на темата за здравето към политическия дневен ред, защото политическите решения могат да имат дълготрайно въздействие върху здравето на населението, образованието, околната среда и социалните услуги.

У нас това е повод освен към политиката в здравеопазването да погледнем към редица проблеми в сектора, сред които изпъква този за обезпечеността на лечебните заведения с медицински сестри. Показателни в това отношение са думите на Мина Иванова, която е в тази професия от 1965 година. До днес, вече на 79-годишна възраст, тя продължава да работи в детска градина в град Алфатар.

"Поради липса на кадри ме помолиха да поема детската градина с уговорка да остана 1 година, но работя вече 7. Две години подред подавам молба за напускане след края на учебните години, но постоянно ме молят да остана."

Недостигът на кадри води до постоянно нарастване на средната възраст на медицинския персонал. Мина Иванова признава, че от първия ѝ работен ден в Окръжната болница в Силистра, заплащането ѝ не е било на необходимото ниво. Затова се е пенсионирала с много ниска пенсия и според нея "липсата на кадри се дължи изцяло на ниското заплащане".

"Всички колежки, с които поддържам връзка, работят на по няколко места. Трудна е нашата професия и, когато работиш на по няколко места, няма как да бъдеш пълноценен. А при нас грешки не може да се допускат и не бива да ощетяваме пациентите, което все пак се случва, защото, колкото и да се стараем, всеки има някакъв предел."


Подготовката на младите медицински сестри е много добра – категорична е проф. Галина Чанева, зам.-декан на Факултета по обществено здраве в Медицинския университет в София и не е изненадана от факта, че г-жа Иванова продължава да работи на почти 80 години – "тя приема тази професия като лична отговорност, тъй като осъзнава, че няма хора и иска да помага". Лечебните заведения обаче трябва да имат политика за привличане и задържане на персонал.

МУ София приема по около 150 медицински сестри на година, но обикновено кандидатите са около 200, дори и повече в някои години, така че винаги успяваме да поддържаме прием от 150 души годишно – обяснява проф. Чанева.

"За сравнение мога да ви кажа, че в град Лион, колегите ни обясниха, че провеждат подбор на 100 души от 10 000, но във Франция сестринската професия има много висок социален статус."


Освен в Медицинския университет, специалност "Медицинска сестра" за втора година съществува и в Националната спортна академия "Васил Левски".

"Миналата година подадохме документи към Агенцията по акредитация и направихме първия прием на медицински сестри. Основният ни мотив за това наше решение е на първо място огромният дефицит от такива специалисти в България, в ЕС и света – обясни пред БНР София главният секретар на НСА – проф. д-р Иван Мазнев. – Вторият мотив е, че при нас традиционно от над 75 години се извършва обучение в една друга специалност – "Кинезитерапия", или "Физиотерапия", както е по света. Ние имаме съответния ресурс от преподаватели и условията за да започнем това обучение."

Според проф. Мазнев проблемът с ниското заплащане на медицинските сестри съществува, но не е повсеместно.

"Големите болници, които имат достатъчен финансов ресурс, осигуряват приличен доход на тези специалисти, но за по-малките болници намирането на специалисти е много трудно."


Решение на този проблем и промяна на негативната тенденция на недостиг все още се търси:

"При увеличаването на заплатите на учителите, интересът към педагогическите специалности нарасна значително. Заплащането е изключително важно, но то не подлежи на държавна регулация, тъй като лечебните заведения са търговски дружества, дори и да са собственост на държавата или общините" – напомня проф. Мазнев.

Амбицията на Националната спортна академия е да осигури работни места за студентите си във водещи лечебни заведения у нас, а дотогава – да им предложи добри условия за обучение, общежития и поемане на таксата за обучение на голяма част от тях, под формата на стипендии.

Съставил: Йоан Колев (по интервюта на Таня Милушева, Силвия Великова от БНР-"Хоризонт" и Лили Големинова от БНР-Радио София)

Снимки: Рixabay, Rawpixel, БНР-Видин

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

България беше представена на изложение за висше образование в Япония

Български висши училища се включиха в проведеното в Япония Изложение за висше образование в ЕС, което се проведе на 15 и 16 юни 2024 г. в Токио и Киото. Сред образователните институции от 20 държави-членки на ЕС бяха Медицинският университет в..

публикувано на 27.06.24 в 17:35

Няма изтичане на радиоактивна вода от АЕЦ "Козлодуй" в Дунав след инцидент

След инцидент при спирането на блок 6 на АЕЦ "Козлодуй" за ремонт няма облъчване на персонала, няма изтичане на радиоактивна вода в река Дунав, има временно отстранени оператори от централата. Това обобщи при изслушване в парламента служебният..

публикувано на 27.06.24 в 16:10

Часът на Радио България по програма "Христо Ботев" - Брой 6

В шестия брой на „Часът на Радио България…“ ви срещаме с Милена Селими – представител на българите в Комитета на националните малцинства в Република Албания , преводач на албански на някои от най-популярните ни писатели и виден общественик. С..

публикувано на 27.06.24 в 12:00