Той вдъхва живот на кукли от дърво, ала именно те, захранени с енергията на създателя си, с невидими конци като в истински марионетен театър започват да направляват собствената му съдба. И всички заедно да сътворяват магична атмосфера, в която поезията, философията и материята изтъкават нов, по-съвършен свят.

Il grande lupo bulgaro* – така в Италия наричат майстора на марионетките Теодор Борисов. Но той не просто държи на българския си произход, а и използва всеки повод да изтъкне, че е родом от Видин, "най-прекрасния град на света". "Все още си спомням първия допир с кукления театър. В лютите зими, които отдавна си отидоха, ни водеха с автобус в Калето...", изниква кратък детски спомен.

Тръгнал от крайдунавския град и ошлайфал таланта си в множество културни столици, държави и дори континенти, днес Теодор Борисов се подготвя за пътешествие до Еквадор, където в столицата Кито – по покана на министъра на културата – ще ръководи интензивен мастър клас в рамките на международен куклен фестивал. 

"Ще преподавам микродраматургия, както я нарекохме с един философ от Alma Mater Studiorum в Болоня – обяснява артистът. – Това е кратка форма на история, представена под въздействието на музикална среда, която може да бъде разказана както в тричасов, така и в триминутен спектакъл. И тъй като съм учил и работил в Италия, ще покажа на студентите какво е финале гранде – когато публиката мисли, че представлението е свършило, да й предложим още нещо, с което да избухне. Ще ги науча и как да водят дървени марионетки с мимика и жест чрез движението на ръцете, очите, устата, въобще всичко необходимо за пресъздаването на една кратка етюдна форма."

Преди обаче да се случи всичко това имало едно дете на име Теодор, което мечтаело да превърне сцената в свой дом и през очите на куклите да търси ту усмивки, ту сълзи по хорските лица.

След като завършва гимназия за машинен монтьор в родния си град, той прави три неуспешни опита, преди най-сетне да бъде допуснат до Меката на артистите. Едва изкласил първи курс в НАТФИЗ, се отправя към Венеция, за да пробва силите си като уличен артист.

"Първия ден пипах стените и ми течаха сълзи, защото не вярвах, че такова нещо може да съществува – преживява отново спомена Теодор и продължава: – На площадчето "Сан Лука" си поръчах едно кафе. Бях с гръб и размотавах марионетката си, гледах в огледалото и правех някакви упражнения. В това време минал един човек и оставил шапката си на земята. Изведнъж виждам – събират се много хора, а когато се обръщам, започват да ми ръкопляскат. За тези 15-20 минути изкарах 80 евро. На другия ден отидох в библиотеката и започнах да чета за комедия дел арте и за всичките истории, свързани с уличния театър."

Така за една нощ – благодарение и на куклата си Пиеро, Тео разбира, че е станал уличен актьор. И постъпва в класа на професора с "най-голямата куклена душа" Румен Рачев, специализира в Австрия при прочутия марионетист Уилфред Попек, и всяка година се връща във Венеция "с една, с две, с три кукли", докато "много фамилии не започнат да възпитават децата си" с неговия марионетен театър.

Едно от великите постижения на Il grande lupo bulgaro е, че се превръща във втория ни сънародник след оперната дива Райна Кабаиванска, стъпил на сцената на венецианския Teatro La Fenice. Междувременно вратите на световното куклено изкуство все повече се отварят и следват множество представления и признания – сред тях спектакълът по "Пътешествията на Гъливър", в който в продължение на час и четиресет минути сам води 32 кукли, поканата от известен италиански критик да преподава в Болонския университет, наградата на името на Федерико Фелини за най-добър артист в Италия, номинацията за най-добър европейски марионетист от саудитски шейх.

Теодор Борисов сам изработва своите сценични приятели и с гордост казва: "Аз нямам една кукла еднаква с друга." Борави с виртуозността на изкусен майстор – клепачите се повдигат, пръстите мърдат, устните се разтягат в усмивка, дори носът участва в мимиката. Една марионетка свири на цигулка, друга, подпряна на бастун, се разхожда по сцената, трета се превръща в змия, четвърта пък с четка за рисуване изписва на бял лист Fine. За съжаление, понякога му се налага да влиза и в ролята на лечител.

"Каквито и лепенки да залепя на куфарите от рода на "Внимание, чупливо!", марионетките винаги се чупят – разказва за перипетиите си на път Теодор Борисов. – Например куклата, която се трансформира в жената паяк и свири на цигулка – тя има свиващи се пръсти и няколко от тях при полет винаги изчезват, така че се налага да ги търся по сандъците. В Етиопия пък ми се е случвало да виждам как куфарите с марионетките хвърчат на три метра, преди отново да се приземят. Така че опаковам хубаво всичко и си оставям по два дни, за да ги възстановя."

Така ще бъде и на предстоящото турне в столицата на Еквадор, където обаче го очакват и много по-сериозни изпитания. "В момента в страната се води гражданска война с картелите и се стреля на месо. Затова подписах договор да ме пазят специални части от военното контраразузнаване на Куба", добавя Теодор Борисов в интервю за БНР-Видин.

"Ако майсторският клас им хареса, ще направим ефект на бумеранга на културно ниво и те ще дойдат във Видин – връща се веднага той към мисията си на артист. – Мисля, че градът се нуждае от културен растеж и то не просто международен, а континентален. За мен Видин е неошлайфан диамант – в него не е възможно да стреснем никого с икономика, но с култура можем да отидем и на четвърти, и на пети континент. В момента изработвам много сложна марионетка на големия талант на марионетното изкуство и на белгийския куклен театър Рони Албрехт и ето, че я докарахме дотам от Брюксел да се обръщат към Видин."

В града, в който самият Тео се завръща и затова има моралното право да отправи най-важното си послание:

"Хора, разберете, кукленото изкуство е нещо много важно за развитието на всеки град и ние сме тези, които учим вашите деца на красивите неща и на философията на живота. Недопустимо е в едно представление някой с кашон на главата да размахва някакви парцали, претендирайки, че прави куклен театър. Крайно време е 1986 г. да си отиде от театрите и да дойдат истински куклени режисьори, създаващи представления за бъдещето на България, а не си измиват ръцете с неща, които дори възрастните не искат да гледат."

Накрая майсторът на марионетките се обръща специално към видинските деца:

"Ходете на куклен театър, това ще подпомогне вашето философско развитие, вашата светлина, вашето духовно израстване, за да разберете кое е добро и кое е зло – ние работим за вас!"

* Големият български вълк

Текст: Диана Цанкова (по интервю на Соня Валериева от БНР-Видин)

Снимки: Facebook /Община Видин