Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния Иво Илиев от София. Иво е едно от любознателните деца, които посещават лятна школа за ученици от 7 до 12 години към Националния етнографски музей /НЕМ/. Начинаещият етнограф ни казва, че Еньовден е много стар празник, който съществува по българските земи:
"След като се изкъпят в слънчевата вода, хората се въргалят в росната трева, защото смятат, че и тя е лековита като водата" – допълва деветгодишната Емануела от 6-то Основно училище "Граф Николай Игнатиев" в София.
"А в навечерието, понеже има роса по нивите, вещиците взимат своите престилки и ги влачат след себе си по земята. След това отиват при своята нива и там изстискват водата (от престилките). Така те отнемат плодородието от нивите на хората. Затова хората са правили много ритуали за плодородие, каквато е и "молитвата за дъжд"."
За първокласничката Антонина от 18-то училище в София, Еньовден е един от най-специалните дни в годината. Все пак денят е в началото и на най-дългата ваканция за учениците – лятната:
"На Еньовден се чувствам радостна, понеже толкова много неща се случват. Слънцето свети много силно, защото иска да бъде най-ярко на този ден."
Разказът на децата за Еньовден продължава и Мария Боянова – уредник и музеен педагог в Националния етнографски музей /НЕМ/:
"В нощта срещу Еньовден билкари, вещици и жените, стопанки от всеки дом, са отивали да берат билки, защото се е вярвало, че небето тогава се отваря, а звездите слизат на земята, което пък придава магическите сили на билките. Еньовският венец се вие от най-възрастната жена в къщата. Ритуалът изисква през него да се провират децата, момите и младите невести. Венецът включва различни билки, но най-вече еньовче. След празника венецът се запазва през цялата година, закачва се над вратата и там се изсушава. През годината се къса от него, за да се лекуват всички болести. Особено родилките, в рамките на 40 дни след раждането, за да могат по-бързо да преодолеят изпитанието, през което са преминали."
Днес празник имат хората, които носят имената Енчо, Яна, Яни, Янко, Еница, Яница.
Вижте още:
Първи януари е наситен с много емоция, очакване и радост, свързани с надеждата за благодатна година, в която всеки член на семейството да бъде здрав и да постига мечтите си. В българския празничен календар 1 януари е известен като Сурва, а също и..
В първия ден на Новата 2025 г. Разлог ще се събуди от "звонци и тумбелци", зурни и тъпани. По традиция колоритният кукерски фестивал "Старчевата" ще започне в 11:00 часа на централния площад " Преображение " . Седем групи от седем..
Всеки празник има свой аромат, "одежди" и мелодии. Така е и с Коледа. "За Коледарските песни и тяхното предназначение малко се знае, и малко се говори, а даже и грешни неща се казват. Но по-важното е, тези песни да ги има!" – казва в интервю за Радио..