Като един човешки живот на 90 години, съдбата на столичния храм "Св. Апостоли Петър и Павел" е изпълнена с възходи и неблагополучия, с терзания, но в крайна сметка и със спасение. Това е може би един от най-малко познатите храмове в София и в същото време единственият, издигнат в прослава на двамата първовърховни апостоли – св. Петър и св. Павел, чиято памет Църквата ни възпоменава всяка година на 29 юни.
Строителството на храма в столичния квартал Разсадника започва през 1929 г. Дотогава на това място имало една съвсем малка църква, построена набързо със средствата на бежанците от Македония, които по това време се заселват в тази част на София. Хората, които идвали да се черкуват вече не се побирали в малката църква, затова се взело решение да се построи голям и просторен дом за вярата. За 5 години, от 1929 до 1934 г., на мястото на старата малка постройка вдигнали новата църква, а тя е близо 450 кв. м., с високи куполи и масивно строителство. Още тогава в храма е имало социални дейности, като кухня за бедни и други подобни грижи за християните. Впоследствие обаче идва социализмът и много от дейностите към храма са преустановени. Променя се и обликът на квартала.
Началото на демократичните промени е нов повратен момент за храм "Св. Апостоли Петър и Павел". В началото на 90-те, при разкола в Българската православна църква, той попада в ръцете на разколници, а грижата за сградата и имота е занемарена. През 2004 г., с приемането на нов закон, се поставя край на разединението в Българската църква. Там се казва, че църквата е една и само тя е собственик на всички църкви и манастири в страната ни. Тогава разколниците напускат и храмът в ж.к. Разсадника е върнат на единствения законен собственик – БПЦ. От този момент, преди 20 години, в олтара на "Св. Апостоли Петър и Павел" служи Ставрофорен иконом Кирил Дидов. Сега той е председател на църковното настоятелство на храм "Св. апостоли Петър и Павел".
"Заварих много тежка ситуация, службите са били само в неделя, дори не винаги, защото е имало само един свещеник и това не е позволило да има редовно богослужение", казва отец Кирил Дидов:
"И когато дойдох в църквата, започнахме голям ремонт, защото дори дюшемето беше изгнило, вътре имаше мишки и първите служби бяха трудни за провеждане. През зимата пък беше много студено, защото нямаше мощност на тока, гърмяха бушоните и нямаше възможност да се отопляваме. След това ремонтирахме и пода, и инсталацията. Боядисахме и цялата църква, но заради дима от свещите бялата боя потъмня бързо. Имаме идеи за изографисване на стените, но не стигат средствата, а за една такава църква самото изографисване ще струва най малко 1 млн. лева.
Издържаме се основно от продажбата на свещи и от дарения, но за съжаление посещаемостта е само на големи празници, а през другото време черквата стои празна. В близост до църквата е ромската махала, а много малка част от тези хора влизат в храма, защото или са от друго вероизповедание, или просто не са вярващи. Храмовият ни празник – 29 юни, когато почитаме паметта на Светите първоапостоли Петър и Павел, е добре познат на вярващите в София. Събират се много хора, правим и курбан, който се раздава за здраве."
В тази енория, първите заселници са бежанци от Северна Гърция (през 20-те години на м.в.) – някогашни български земи, които в един момент заради войни и договорености се оказват на чужда територия, а част от населението се преселва във вътрешността на страната ни. "Обикновено, когато се заселват на ново място, те си избират името на тази църква, която са имали в собственото си селище. Но при положение, че в София няма друга църква на името на светиите Петър и Павел, (има само такъв манастир в с. Горни Лозен), това е наклонило към решението храмът да бъде посветен на светите първовърховни апостоли" – казва отец Кирил Дидов:
"А те са първовърховни, защото са едни от най-прославяните апостоли. Всеки от тях е показал своята любов и привързаност към Господа, но също са показали и своите човешки качества, заедно с човешките си недостатъци. С това те са и близки до нас – обикновените хора. Св. апостол Петър е известен с това, че се е отрекъл три пъти от Господ. Той е бил сигурен в себе си и че няма да се отрече, но когато идват изпитанията, той действително се отрича. Това е показателно за нас, хората, че когато имаме трудности, ние отстъпваме заради нашата човешка слаба природа. Но след това той става ревностен разпространител на вярата и накрая умира в Рим като мъченик заради Христовото учение."
Каква е съдбата на Свети апостол Павел и с какво той се прославил сред мъчениците за Христовата вяра?
"Св. Павел е последният от апостолите, който е повикан от Господа, но чак когато Христос е умрял на кръста и възкръсва, а апостолите започват да проповядват по целия свят – разказва отец Кирил Дидов. – По това време (преди да се нарече Павел), той е бил гонител на християните. По пътя към Дамаск, Господ му се явява в ослепителна светлина, представя се и го призовава с думите "мъчно ще ти бъде да риташ срещу ръжен". Тогава апостол Павел разбира, че е дошъл преломен момент в живота му и от гонител, се превръща в разпространител на вярата. Първите му думи след покаянието са: "Какво да направя?". Той разбира, че е вършил осъдителни дела спрямо християните, а отивайки в Дамаск получава Свето кръщение и бива посветен във вярата.
Оттам нататък апостол Павел става най-голям разпространител на вярата. И той като апостол Петър обикаля надлъж и шир и проповядва във всички тогавашни църкви. И той също умира в Рим, посечен с меч като наказание заради вярата. Но това е посланието, че и апостол Павел е живеел с грехове, убивал е невинни християни, но в момента, в който Бог му показва пътя, по който трябва да върви, той пита – какво да направи, за да се промени. Така и ние, когато осъзнаем, че сме живели с грехове, трябва да попитаме какво да направим, за да извършим промяната и да се запознаем с вярата и с християнския живот, така че да бъдем полезни за себе си и за околните" – казва отец Кирил Дидов, свещеник в софийския храм "Св. апостоли Петър и Павел".
Вижте още:
Снимки: apostolite.com, Гергана Манчева, БГНЕС
Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..
Дали сред експонатите в музеите могат да попаднат и някои фалшификати, дотолкова добри, че да не отстъпват на оригиналите – по тази тема се носят слухове и се правят спекулации, но в момента цяла поредица от исторически фалшификати гостуват като..