"Гаснещият огън често пъти се разгаря отново благодарение на няколко оцелели въгленчета." С тези топли думи професорът по славянска филология Красимир Станчев вдъхва надежда, че изтляващият интерес към българската азбука, българския език и българската култура в чужбина някой ден отново ще разпали блясъка си.
На международната конференция за кирилицата, провела се неотдавна в София и Пловдив с участието на учени от единайсет страни, беше признат смущаващият факт, че с всяка следваща година лекторатите по българистика зад граница намаляват и днес те са едва двайсет и девет. Според дългогодишния професор в италианския университет Roma Tre положението е толкова сериозно, че буквално се говори за спасяване на преподаването на български език в Европа.
"След падането на Желязната завеса и влизането на България в Европейския съюз интересът към изучаването не само на българския, но изобщо на славянските езици спада – казва проф. Красимир Станчев. – Доскоро може би изключение правеше руският, който по очевидни причини също губи популярност за сметка на украинския. Но нека не забравяме и че хората търсят икономическата изгода и учат нещо, от което по-късно да живеят. Знаете ли колко много чужденци с великолепен италиански и знания по английски и други езици работят в Италия и излизат много по-евтино, отколкото да се отглеждат свои кадри? За съжаление, това е жестоката истина и залезът на славистичните изследвания започна в страна, която десетилетия наред държеше първенството в Европа – Германия."
В момента в Италия съществуват три лектората по български език, но на практика активно функционира само този в Неапол, добавя ученият, съобщавайки обаче един обнадеждаващ факт: "Много се радвам, че курсът по славянска филология се поема от Алесандро Мария Бруни, който наскоро спечели конкурса за редовен професор и ще работи за устояване на силните позиции в областта на българистиката."
Проф. Красимир Станчев смята, че спасяването на лекторатите по български език зад граница не е единствено въпрос на финансиране, защото страната ни и сега отделя средства – дори на места, където се обучават двама-трима студенти. "Опасявам се, че България не може да направи нищо. Просто трябват хора на място, които имат научен и организационен авторитет", подчертава той.
"Много се радвам, че по-млади колеги като проф. Алесандро Мария Бруни са абсолютно убедени, че заради самата славянска филология българският език трябва да се изучава в Италия и не само – продължава ученият. – Студентите записват най-вече руски език и оттам нататък биват привлечени към българския или полския – за съжаление, чешкият почти залезе в Италия, така че наистина зависи от активността на преподавателите. Обикновено младите хора разпространяват информация помежду си за обаянието на даден професор, за човек, който разказва интересни неща. Малко е неуправляем този процес, но досега изучаването на българския език не е изчезнало и се надявам да продължи. Самият аз вече съм преживявал един период през 60-те години, когато се говореше едва ли не за смърт, за погребение, макар и тържествено, на хуманитарните науки, но после преживяхме техния разцвет. Затова и смятам, че нещата често са като махалото – вървят от една крайност до друга и после пак се връщат."
Азбука, език и идентичност – тези ключови думи от конференцията в София и Пловдив ще продължават да събират българистите от различни страни и да разпалват интереса към хуманитарното наследство от нашите земи, вярва проф. Красимир Станчев. Не само за да бъдат разбулени загадките, привличащи учените, но и за да не повтаряме недоразуменията от миналото: "Непознаването на историята често води до безумни грешки, до повтаряне, потретване на вече правени трагедии и глупости", изтъква проф. Красимир Станчев.
По думите на учения, много спекулации идват по-скоро от незнание на историческата истина. Понякога обаче фактите биват съзнателно изкривявани и интерпретирани в определена посока, отдалечаваща ни от обективното научно изследване – например изказването на руския президент Владимир Путин за "писмеността, дошла от македонската земя".
"Ще се изразя неделикатно – какво означава Македония, когато възниква кирилицата – задава риторичен въпрос проф. Красимир Станчев. – Македонските земи са част от Първата българска държава и всичко по времето на княз Борис, цар Симеон и цар Петър става на една обширна територия на славяноезичните Балкани, която днес е раздробена между различни държави. Тогава тя е била под единна власт – една голяма част, не цялата, специално на цар Симеон, така че за мен проблемът не съществува."
По този повод професорът припомня момент от житието на Свети Методий, когато князът го пита защо е изпотен. "Защото се препирах с глупци", отговаря той. "Човек не бива да спори с хора, които говорят неистини – трябва да говори истината и да очаква хората да разбират", заключава проф. Красимир Станчев.
За съжаление, езикът, на който пишем, общуваме, изпращаме послания, може да бъде символ на мира, но и опасно оръжие, което да преобърне живота на цели народи. Какъв е начинът чрез него да разпознаем хибридните атаки и да опазим себе си?
"Наистина с езика човек може да си служи за всякакви цели – от най-миролюбиви до най-остри противостояния – отговаря проф. Красимир Станчев. – Обявяването на война също става с език, освен ако не е съвсем подло нападение в гърба. Така че това е труден въпрос, защото се отнася и до съвест, не само до език. Според мен агресията, пропагандата могат да се обезсилят чрез широко разпространяване на истината още в училище. За съжаление обаче, доста “назадване” има в училищното дело по отношение на научните факти за азбуката, за езика, за историята, които учените продължават да установяват. Има нови открития, нови интересни моменти и всичко това трябва да се поднася още на учениците по увлекателен и интересен начин, но не чрез ТикТок и други забавления по смартфоните. Разбира се, има хора, които си затварят очите за истината и там, опасявам се, нищо не може да се направи."
В момента около 300 млн. души по света пишат на кирилица и всички те – наред с преподавателите по български език, могат да се нарекат нейни посланици. Що се отнася до посланията на третата европейска азбука след латиницата и гръцката, те невинаги са били положителни, по думите на проф. Красимир Станчев:
"Ние, изследователите, знаем много добре периода на големите русофилски идеи от XIX век, които, от една страна, са допринесли много за изследването на паметници, тяхното издирване, събиране. От друга страна, обаче, са обслужвали една имперска политика, която е целяла да обедини всички славяни под короната на руския цар. Ако човек познава тези неща, би могъл овреме да ги избягва или да се предпазва от тях."
Накрая проф. Красимир Станчев цитира Вазовите думи от одата "Паисий": "И ний сме дали нещо на светът и на вси Словене книга да четът", отправяйки посланието да не забравяме този свой принос в европейската и в световната цивилизация, но и да не се "надуваме" прекалено.
Снимки: БТА, БГНЕСИталианско-френско-испанската 138-минутна биографична драма „Лимонов“ спечели голямата награда за майсторска литературна адаптация в международния конкурс за пълнометражен игрален филм на „Синелибри“. Фаворитът бе обявен от председателя на журито..
На 27 октомври се навършват 165 години от рождението на акад. Александър Теодоров-Балан, който е първият теоретик на българския книжовен език, фонетика и граматика. Той е роден е роден през 1859 г. в с. Кубей, Бесарабия. Неговият баща Стоян..
Седмицата на българското документално кино за изкуство и творци “Док-Арт-Фест” ще се състои в Берлин от 31 октомври до 6 ноември т.г. “Талантът няма националност, но корените му имат значение – от тях той черпи сила и се връща при тях, защото там..