Село Радево се намира в Североизточна България, в община Аксаково, недалеч от морската ни столица Варна. Разстоянието е около 30-40 мин. път с кола. В Радево постоянно има не повече от 60 жители, като повечето са на възраст над 60-70 години, а за такова население най-важни са грижите от страна на по-работоспособната част от населението. Животът в Радево обаче е истински урок по оцеляване. Доказва го Димитрина Дончева от БНР-Варна, която разговаря с възрастните хора там. На фона на силния туристически сезон, когато туроператорите се надпреварват да организират автобусни екскурзии за гостите до живописни места в близост до курортите, едва ли някой ще повярва какви са ежедневните неволи на хората от с. Радево.
В селото няма нито здравна служба, нито поща, читалище, липсва дори и храм. В Радево дори телефонните почти не работят, защото покритието на мобилните оператори е слабо. Пътят до селото е напълно разбит, по него растат треви и храсти, но по-лошото е че никой не обръща внимание на проблемите на хората – разказват те в репортажа.
Усещането за откъсване от света се засилва и от липсата на междуградски транспорт. Преди години автобусът минавал по три пъти на ден, а сега е само в понеделник и петък. Това е най-голямото затруднение на местните жители, повечето от тях нямат автомобил, а когато им се налага да отидат на лекар, търсят помощ от свои съседи и познати, за да ги закарат до гр. Аксаково. Иначе селото е сред живописна природа, с чист въздух и най-важното: водата тук винаги е достатъчна, не знаят какво е воден режим, както на други места в България.
На европейските и парламентарните избори, които се проведоха на 9 юни тази година, хората от Радево и този път са отишли да гласуват всички до един. "Не вярваме, че нещо ще се промени, но въпреки това пак гласуваме" – казва Ани Дивлева, която е пенсионер, но продължава да работи и като фелдшер в полза на хората от селото. А ето какво споделя Маргарита Коларова:
"От 1980 г. нататък винаги съм гласувала. Забравени сме от Бога и от правителството. Но смятаме, че сме достатъчно умни и възпитани, затова отиваме да гласуваме. Каквото се иска от нас, правим го, но никой не прави нищо за нас."
"Пътищата ни тук са доста разбити, иначе – дали се чувстваме европейци, да – европейци сме си, но малко така… изостанали от развитието в Европа" – добавя Деси, също от с. Радево.
И въпреки, че от 4-5 години в селото не е стъпвал политик или местен администратор, хората показват сградата на местното училище, където преди повече от 40 години са се провеждали масови събирания и много организирани мероприятия. Най-вече свързани с патрона на селото – Димитър Радев, на когото е издигнат и паметник в центъра – разказват още жените от варненското село:
"Тука е имало някакъв партизанин, който е живеел на края на селото, казвал се е Димитър Радев, бил е убит и селото до ден днешен носи това име. Празникът на селото също е бил свързан с паметта на загиналия, на когото е издигнат паметник. На този ден преди години всеки посрещаше гости и роднини, но вече хората си отидоха и празникът дори се забрави, никой не се сеща за него. Начално училище също е имало в Радево, но сградата сега се руши, а преди там е било място за големи тържества. Сега дворът е потънал в големи треви, прозорците са изпочупени, вратите зеят, а от покрива падат керемиди."
От години никой не обръща внимание на старото селско училище, защото тук и деца няма. Няма и полиция. Много рядко се появява полицай, който патрулира из близките села – казват жителите на Радево. Те обаче са се научили да живеят задружно, събират се в местния магазин, за да си обменят информация и да бистрят новините от деня. Зимата в с. Радево обаче неведнъж е поднасяла изненади. Случва се да навали дълбок сняг и тогава възрастните хора бедстват, блокирани в домовете си. "Ако навали голям сняг през зимата от селото не може нито да се влезе, нито да се излезе" – казва жена от с. Радево и казва каква е формула за оцеляване в такива кризисни обстоятелства:
"Зимно време всички сме запасени. Винаги държим във фризера по 5-6 хляба, кашон с картофи, с брашно, олио, захар – от всичко и то по много, защото може да не могат да дойдат и да ни заредят магазина, а хляб всеки трябва да има. Никой не знае кога ще е следващата доставка. Ако на някого в това време си свърши хлябът, другите помагат. Когато моят свърши, тя ще даде на мен, друг ще даде на другия и така".
По интервю на Димитрина Дончева, БНР-Варна
Съставил: Гергана Манчева
Снимки: Димитрина ДончеваГрупата на "Демократична България" е предложила на ГЕРБ-СДС и на "БСП - Обединена левица" да гласуват "за" кандидатурата на Силви Кирилов от ИТН за поста председател на 51-вото Народно събрание. Йордан Иванов, народен представител от "Продължаваме..
Народни представители от ГЕРБ-СДС внесоха в Конституционния съд искане за тълкуване на разпоредби от основния закон на страната, предаде БТА. Депутатите искат яснота по въпроса, дали когато е изтекъл мандатът на членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС), този..
Китайската народна република въвежда безвизов режим за пътуващите с цел бизнес, туризъм, посещение на роднини или приятели, официални визити или транзит, притежатели на обикновени български паспорти за не повече от 30 дни. Ситуационният център на..
Във Велинград се събраха хора от цялата страна на протест в подкрепа на фермери, чиито стада са застрашени от евтаназия. Недоволството е предизвикано от..
Стенопис, посветен на 20-годишнината от приемането на България в НАТО, ще бъде открит днес в Перник. На събитието ще присъстват посланиците на..
Жителите на Плевен ще изпратят 2024 г. с Коледно градче и срещи с Дядо Коледа. Тазгодишната празнична програма на общината ще стартира на 2 декември с..