От днес, 27 септември, България отново е в 30-дневна предизборна кампания.
28 партии и 11 коалиции подадоха документи в Централната избирателна комисия за участие в поредните предсрочни парламентарни избори, като в крайна сметка за подкрепата на гражданите на 27 октомври ще се състезават 19 партии и 9 коалиции.
Предстоящата кампания едва ли ще изненада пренаситените от гласуване български избиратели – коментира пред БНР политологът доц. Татяна Буруджиева.
"За тези 3 години и 7-ма кампания, при тази честота, да им кажеш на хората, че е много важно да гласуват, за да подкрепят някакви надежди за бъдещето и в същото време нищо да не се случва, естествено води до много тежък разрив между политици и граждани."
Песимистите, които според социолозите са около 60 на сто от електората, трудно ще бъдат мотивирани да отидат до урните. Намаляващите "оптимисти" или т. нар. твърд електорат на партиите според последните проучвания на "Галъп интернешънъл Болкан" са около 28% от имащите право на глас. Ниската избирателна активност понижава представителността на бъдещия парламент. Понижава и нужния брой гласове за преодоляване на прага от 4% за влизане в Народното събрание. Това увеличава шансовете на депутатските банки да седнат народни представители от повече формации. Усложнява също задачата за създаването на парламентарно мнозинство и управляваща коалиция, която да състави редовно правителство.
Предстоящите на 27 октомври избори носят и нова интрига освен избирателната активност. За първи път две от системните стари партии – Движението за права и свободи (ДПС) и Българската социалистическа партия (БСП) застават лидерски раздвоени в началото на кампанията. Най-старата българска партия ще влезе в парламента, но в поредицата от избори електоратът ѝ продължава да оредява. Очакванията са и двете крила на ДПС, (известна като партията на етническите турци в страната), водени от почетния лидер Ахмед Доган и от съпредседателя Деян Пеевски, също да получат представителство в 51-вия парламент.
"Двете формации ще получат сумарно по-малко, отколкото ДПС на предходните избори (в настоящия парламент ДПС е четвърта политическа сила и разполага с 22-ма народни представители – бел. ред.). Ефектът на разцеплението ще откаже част от редовите избиратели да гласуват. Колкото и да има контролиран вот и инструменти за влияние в общините, електоратът все още възприема Доган като икона – основател, като някаква мистична фигура", коментира пред БНР политологът Иво Инджов.
Поредната предизборна ситуация кара останалите кандидати за управлението да търсят нестандартни ходове. ГЕРБ (партията лидер в настоящото НС) за първи път вкарва като водачи в листите си кметове на големи общини, за които се знае, че няма да останат депутати, но се очаква да вдигнат избирателната активност в регионите. Вторите в 50-ия парламент – "Продължаваме промяната – Демократична България" (ПП-ДБ) – се готвят да си възвърнат изгубените на предния вот гласове в градовете и отново ще агитират през предпочитаните от техните поддръжници социални мрежи.
"Партиите не искат да управляват. Партиите масово искат другата партия да не управлява", заяви в началото на кампанията Първан Симеонов от социологическата агенция "Галъп интернешънъл Болкан".
"Мисля, че този път ще положат усилия да има кабинет. Чувам го, виждам го. И Борисов, и ПП-ДБ имат някаква формула... Бих се надявал, защото е изключително добре за страната ни. Защото почват да се чуват гласове за промяна на системата. А всяка промяна на системата в България в момента, според мен, в крайна сметка ще доведе до по-лошо. По-добре лоша, но система позната, която има опит и историческа традиция, отколкото промени, които ще обърнат нещата с главата надолу", прогнозира Симеонов пред БНР.
Избирателят вече си знае, че ако и новият 51-ви парламент не успее да излъчи редовно правителство, пролетта на 2025 г. ще трябва отново да се ходи до урните. Нали демокрацията е преди всичко глас на народа. Но в деня на избора е добре да не забравяме, че според евангелието на Лука точно гласът народен е разпнал дори и Христос.
Съставил: Иво Иванов
Снимки: БТА, БГНЕСНа четиристранна среща на вътрешните министри на България, Унгария, Австрия и Румъния, която се проведе на 22 ноември в Будапеща, стана ясно, че Австрия вдига ветото си и вероятно от началото на 2025 г. България и Румъния ще станат пълноправни членки на..
След поредния неуспешен опит за избор на председател на Народното събрание народните представители ще продължат да заседават от 10ч. на 22 ноември. На последното гласуване в сряда, 20 ноември, събралите най-много подкрепа бяха кандидатурите на Рая..
Над 35% от гражданите подкрепят идеята предсрочните парламентарни избори от 27 октомври т.г. да бъдат изцяло касирани, показва национално проучване, финансирано и осъществено съвместно от бТВ и "Маркет линкс". Според 26% от анкетираните изборите..
Икономическият и социален съвет на Република България остро критикува внесения в Народното събрание законопроект на "Възраждане" за регистрация на..
Президентът Румен Радев пристигна на официално посещение във Виетнам. Това е първата визита на чуждестранен държавен глава след встъпването в длъжност..
На четиристранна среща на вътрешните министри на България, Унгария, Австрия и Румъния, която се проведе на 22 ноември в Будапеща, стана ясно, че Австрия..