Демографията оказва силно отрицателно влияние върху растежа на брутния вътрешен продукт след 2009 г., като средният отрицателен ефект е около 0,9 процентни пункта на година. Това представлява около 45 на сто от средния годишен темп на нарастване на БВП за периода 2010-2021 г. Изводите са на Института за изследване на населението и човека на Българската академия на науките, съобщава БТА. Според авторите на изследването, отрицателният ефект се дължи главно на емиграцията и промените във възрастовата структура на населението. Изследователите предупреждават, че без промяна в икономическите условия и политики, има риск този отрицателен ефект да продължи, а след 2035 г. дори да се засили поради ускоряване на застаряването на населението.

Намаляването на населението се дължи както на глобални тенденции като спад в раждаемостта и застаряване, така и на специфични за страната фактори. Раждаемостта остава под нивото на заместване на населението, въпреки бавното ѝ възстановяване от началото на новото хилядолетие. 

• За първи път от 1985 г. се отчита почти нулево намаляване на населението у нас

Смъртността в България е сред най-високите в Европейския съюз, а продължителността на живота е най-ниската - 74,2 години, при средно 80,6 години за ЕС. Освен това, населението намалява поради отрицателните естествен прираст и нетна миграция, особено в периода 2012-2019 г.

От 2010 г. се наблюдава значително увеличение на демографския натиск върху хората в трудоспособна възраст. Необходими са мерки с дългосрочно действие като стимулиране на раждаемостта и подобряване на здравния статус на населението, така и такива с по-краткосрочен ефект, свързани с управление на миграционните процеси. Необходими са и политики, насочени към подобряване на заетостта и увеличаване на активността на пазара на труда, отбелязват авторите.