На 27 октомври се навършват 165 години от рождението на акад. Александър Теодоров-Балан, който е първият теоретик на българския книжовен език, фонетика и граматика. Той е роден е роден през 1859 г. в с. Кубей, Бесарабия. Неговият баща Стоян Балан е от голям род в Сливен. Майка му Мария Грекова е дъщеря на Панайот Греков, защитник на българщината в Бесарабия и сестра на българския политик и юрист Димитър Греков. Завършва Болградската гимназия. Учи славянска и чешка филология в Карловия университет в Прага. В Лайпциг, изучава гръцки, латински и немски. В Прага защитава  докторат на тема "За звука "ь" в новобългарския език". През 1889 г. Балан е избран за първи ректор на Висшето училище - днес Софийски университет, а от 1945 г. е академик. Той е автор на над 900 статии, доклади, изследвания и книги. Умира на 12 февруари 1959 г. на 99-годишна възраст. На него дължим думи като заплаха, гледище, излет, общувам, проява, хижа, усет и много др.

На 95-годишния си юбилей, отбелязан в Софийския университет, акад. Балан казва: "Учих се, за да зная и да умея; учих се - и още се уча - за да уча и други, които още не знаят и не умеят. Учих се, не за да съм учен, а да бъда учител; и бидейки учител, пръсках светлина не отгоре надолу, а между слушатели и читатели.... Хубав сам по себе си език се понизява в хубост от нехубаво говорене или изговор, та и от нехубав глас... Ние можеме да извлечеме из строя на българския език много средства за разхубавяване на личната си реч и на оная, която искаме писмено да предадем на потомци. Нека подслушаме нейната хубост у народа там, където е дадена".