Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Как шеф Шаранков избра Родопите пред Лондон и създаде различна концепция за храната и родолюбието

4
Снимка: Гергана Бабаджанова

От шумните кухни на лондонските ресторанти със звезди "Мишлен" до скрито в дебрите на Родопа планина селце, пътят на Петко Шаранков е пълен с обрати и изненади. След като живее дълги години в Лондон, където усвоява тънкостите на европейската кухня, той се завръща в България. У нас Петко се установява със семейството си в село Косово, за да наложи нови стандарти в нашата haute cuisine(изискана кулинария). Но защо реномиран шеф готвач с близо 20-годишен стаж в елитни чуждестранни ресторанти, човек който е ръководил кухни на световно утвърдени вериги решава да зареже всичко и да "експериментира" в село с 40-ина постоянни жители?

"Когато отидох във Великобритания през 2005-2006 г., бях с идеята, че искам да се уча от най-добрите. Тогава Великобритания беше "на върха на копието" откъм кулинарията. Прекарах достатъчно време в такива кухни, научих доста неща и след 10-15 г., с 2 деца, със семейство, стигнах до момент в кариерата си, когато ми се искаше да направя нещо свое. Защото, когато работиш на такива места, други диктуват правилата. Ти можеш само да даваш съвети, но си зъбчатка в една голяма машина", казва Петко Шаранков в интервю за Радио България.


От месец юли шеф Шаранков ръководи свой ресторант, в който предлага авторска кухня, не по-малко достойна за звездите на "Мишлен". Твърди, че в Косово попада съвсем случайно. Разбрал от приятел, че търсели майстор готвач за механа в селото:

"Дотогава си нямах представа за село Косово. Знаех къде се намира, но знаех, че е малко забутано и когато за пръв път се качих там, видях, че мястото е магично. Аз имам дълбока връзка с Родопите и когато застанах на чардака, където е механата и се огледах към планините и хълмовете около мен си казах "ОК, тук е добро място!". Дори нямаше значение дали ще е успешен реторантът или не. На мен просто мястото ми хареса."

За шеф Шаранков, готвенето не е просто приготвяне на храна, а изкуство. Това е начин да се свържеш с хората, да им разкажеш истории от миналото и да им предложишнеповторимо изживяване не само за небцето, но и душата.

"Имах привилегията да отрасна при баби. И това, което гоня в храната са тези стари вкусове, с които съм отраснал. Нещата, с които, като съм се събуждал всяка сутрин, са ме хранели, които съм ял за вечеря при тях и които някой ми е сготвил с любов и желание. И тези вкусове са ми много любими. За мен това е българската кухня. Използвам местни продукти и разчитам на стари начини на готвене, предавани през поколения в района. Всичко при нас идва от близките ферми. Месото ни е от малки скотовъдства, киселото ни мляко - също, т.е. от не повече от 30-ина км от Косово. И когато вземеш тези чисти продукти и ги прекараш през технологичния ми опит,свързан с т.нар. high-end cuisine /изискана кухня/ във Великобритания, крайният резултат е амалгама от класически вкусове, но с модерни техники"- обяснява шеф Шаранков.


Интересът към неговите кулинарни превъплъщения не закъснява, още повече, че механата се намира в едно от най-живописните родопски селца. Все повече гурмета – българи и чужденци, посещават Косово не само заради красивите каменни къщи, накацали по склоновете на планината, но и заради авторската кулинария на майстор-готвача. "Тези хора не идват само за да консумират храна и напитки, а искат да комуникират с мен, те се интересуват с какви технологии е приготвено, откъде идват продуктите", казва шеф Шаранков.Благодарение на концепцията му за съвременна родопска кухня, село Косово е напът да се превърне в поредната дестинация за гурме туризъм у нас.

Вижте още: 


Снимки: Гергана Бабаджанова



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Доц. Марко Скарпа

Доц. Марко Скарпа: Езикът и азбуката не бива да служат за противопоставяне, а да се оценяват като общо богатство

Доц. д-р Марко Скарпа изследва Кирило-Методиевото наследство и ролята на южнославянските скриптории и работилите в тях за разцвета на културата на Балканите през XIV век книжовници. Интересува се също от отзвука, който духовният подем в България и във..

публикувано на 15.07.24 в 09:20

Музикантът Фабрис Пети - единственият мъж в женския народен хор на ансамбъл "Шевица"

През септември миналата година женският хор на българския фолклорен ансамбъл "Шевица" в София се сдоби с изненадващо попълнение – млад мъж, с татуировки и всичко, както си му е редът за вокалист на канадска хеви метъл групал – влезе и седна..

публикувано на 19.06.24 в 10:25

Деница Грубер и нейният живот, отдаден на илюстрацията в Германия

Желание и умение да рисува има почти всяко дете. Колкото до таланта – понякога са нужни години, за да бъде той забелязан и признат. Особено ако се случи така, че израстваш в България в зората на демокрацията. Именно такава е историята на сънародничката..

публикувано на 18.06.24 в 09:15