Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Българка ще бъде водещ на Националните театрални награди "Фауст" в Германия

Родината ни като будител в живота на актрисата Видина Попов

Снимка: личен архив

"Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене" - гордо пише в Следосвобожденска България Патриархът на българската литература Иван Вазов. Днес, век по-късно, едно младо момиче, второ поколение българка емигрант, продължава стиховете на Вазов така:

"Аз съм българче и се гордея с моите корени. Обожавам българската музика. Обожавам българската кухня и мисля, че е голям подарък човек да има български корени."

Видина Попов е в началото на трийсетте си години. Успешна театрална и кино актриса в Германия, последните седем години е част от трупата на театър "Максим Горки" в Берлин. Днес е свободен агент с роли в популярни австрийски и германски сериали и филми и автор на "Аз съм българче?!" – театрален монолог за своите и чужди пътища към националната идентичност в космополитния свят на 21-ви век. Театрален опит да намери отговор на въпроса "Коя съм аз".

"Бих казала българче в сърцето си. Аз съм родена и израснала във Виена, Австрия, обаче цялото ми семейство е от България и моите български корени са много важни за мен. Гордея се много с тях. И затова винаги казвам- аз съм виенчанка с българско сърце."

Интересът към родовата памет Видина наследява от родители си. Нейният баща д-р Илия Попов е бивш старши треньор на отборите по лека атлетика на България и Австрия (от 1980 до 1990 година) със седем Олимпиади зад гърба, а майка й е строителен инженер. Прекрасният майчин език, който момичето говори дължи именно на семейството си, в което винаги се е говорило на български, макар да са живели в странство, на незабравимите лета при нейната баба, учителка от Стара Загора, която я влюбва в родната музика и стихове, и на Българското неделно училище във Виена, което е посещавала години наред. Именно това школо изиграва ключова роля за това Видина да тръгне по пътя на изкуството, поприще непознато за фамилията й до момента.

"Като дете много обичах да имитирам хората и най-много имитирах баба си. Голямо удоволствие ми правеше и покрай това дойде любовта ми към пеенето и сцената. Винаги съм се чувствала много естествено и добре на сцена, пред публика"- с усмивка в гласа си ни разказва Видина Попов.

Така на едно тържество в българското училище по повод 24 май, на което тя е водещ, я вижда наша сънародничка, режисьор по онова време във "Фолкстеатър" Volkstheater -един от най-големите театри в Австрия.

"Тя дойде при нас със майка ми и каза, че търсят дете за главна роля в пиесата "Мариана Пинеда" от Федерико Гарсия Лорка и се обърна към моята майка с думите - "Вашето дете ще стане актриса", предложи да отидем на кастинг. Тогава бях на осем години."

Видина не само отива на кастинга, но и печели ролята. И така от голямата сцена на Фолкстеатър започва всичко. Няколко години по-късно печели прослушване и за нови лица в програмите за деца и тийнейджъри на австрийската телевизия ORF. "Правила съм интервю с американската група Backstreet boys" – отбелязва в разговора момичето и споделя, че още тогава, без да знае че ще продължи да се занимава с кино и музика, е усетила любов и страст към изкуството, които ще бележат живота й. Опит да избяга от изкуството не липсвал. След завършване на средното си образование Попов е приета да следва в специалност "Международни отношение" в Англия и "Право" във Виена. Решила да учи право "у дома".

"Започнах да уча, но след първите два семестъра усетих, че просто това не е 100% каквото искам. Разбрах, че много по-голямо удоволствие ми носи да изиграя адвокатка, отколкото да съм адвокатка."

През 2011 година българката участва в телевизионното предаване "Германия търси талант", а година по-късно с подкрепата на родителите и близките си и с невероятната вяра и упорство, че иска да върви по път, който води към нейното лично щастие, а не нечие друго, Видина е приета в световноизвестната Академията за музикално и драматично изкуство "Моцартеум” в Залцбург. Втората година всеки от колегите й трябвало да направи самостоятелно някакъв монолог. Тогава Видина прави нещо, което и до днес подарява на публиката.

"Аз нямах интерес към тези класически роли, като Жулиета или Медея, защото ние така или иначе ги отработвахме през годината. Имах интерес да напиша нещо за моите корени. Какво означава за човек с български корени да бъде в друга държава, как хората гледат на нас, как ние гледаме на другите. И когато изиграх тази пиеса за първи още в университета усетих, че може би това е моята сила, защото направя всичко сама. Мисля, че това беше много важен етап от моята кариера."

"Аз съм българче" е пиеса не само за корените ни, но и за стереотипите, които борим ежедневно, където и да се намираме по света.

"Винаги много ме дразнеше, когато показват новини в Австрия или Германия, свързани с България и много пъти се показва нещо много негативно, например някакви райони в България, където е много бедно, където има голяма престъпност, все такива неща. И аз си казвам - тази държава е много повече от това, което вие показвате. Тази държава има много стара история, култура, музика, природа. Защо не показвате за тези неща? Защо само боравим с клишета за България и Румъния като по-бедните държави в Европейския съюз с по-силна корупция. Или например много германски туристи отиват на Слънчев бряг или Златни пясъци на почивка, защото е евтино. Това се показва масово пред обществото и това много ме дразни, защото аз виждам много повече нюанси в моите корени, което ме кара да се гордея с тях. Мисля, че е интересно на повече хора да разберат повече неща за България. Същевременно механизмът, който показвам в пиесата е за това как хората гледат на човек от друга държава, доколко са отворени към него, към неговата друга култура, традиции е универсален. Имах наскоро италианци в публиката, които след представлението ми казаха- тази пиеса може да се казва – "Аз съм италианец!?"."

Видина признава, че пиесата е била и много важно заявяване на нейната лична история като актриса родена и израснала на едно място, но носеща белезите за миналото си и своята различност в името си. Доколко човек получава равен шанс в австрийските телевизии и кино и може ли да получи роли, които не изискват да говори с акцент – "Защо не може тази героиня да има като мен, българско име, но да говори чист немски език, без акцент? Аз нямам акцент и съм българка!" :

"Това са много страни, които искам да покажа. Така започнах да пиша за това и да говоря с баща ми, с майка ми и с техни приятели. Чрез интервюта написах текста на "Аз съм българче". Исках да разберат как е било за тях, когато са дошли в Австрия, как са се чувствали първите години, какво им е липсвало от България например. Имам една сцена, в която разказвам как човек си мечтае за хубавите домати в България, които тук просто ги няма, защото не са толкова сочни и ароматни, или пък сиренето ни. Такива, нормални и ежедневни неща, които започват много да ти липсват, когато напуснеш държавата си" разказва ни българката, родена в Австрия.

Проблемите на "първите" емигранти в едно семейство са различни от тези следващите поколения.

"Мисля че, разбира се, езикът винаги е голям проблем"– смята Видина Попов. –Особено за хора отвъд трийсетте си години, които тепърва трябва да овладеят чуждото писмо и четмо, акцентът никога не е на твоя страна. Трябва да изградиш наново социалната си среда, да намериш приятели. Това са различни моменти, които аз не познавам. Моите теми са много по различни. Например, аз много повече се гордея и искам да покажа позитивите от България, а генерацията, която преди мен е дошла е трябвало да се интегрира по най-добрия начин, за да пасне в новата държава и не всеки е таил позитивно чувство към произхода си. Дори са го прикривали. Затова беше много важно за мен да говоря с много хора, да чуя много истории."


"Аз съм българче" е двуезична пиеса, на български и немски език, с много персонажи и музика, която за Видина е изключително важна. Личните трудни истории ги споделя през хумора, защото така "най-лесно се казват и чуват", категорична е тя. И всеки може да се убеди в това в Деня на народните будители на България. На 1 и 2 ноември на сцената на Heimathafen Neukölln в Берлин, откъдето Попов гордо ще заяви, без акцент: "Ich bin Bulgare?! " /"Аз съм българче"/. Следващите дати са 11 и 12 декември на същото място, а предстоят и редица участия в следващите месеци на фестивали в Германия и Австрия.

Видина подготвя в момента и моноспектакъл по чужд текст, който ще има премиера в Дрезден и скоро ще започне снимки за нов германски игрален филм.

На 16 ноември българката ще бъде за първи път и ко-водещ на церемонията по връчването на Националните награди за театър в Германия "Фауст" Der Faust, Deutscher Theaterpreis Der Faust. А в бъдещите си творчески планове се надява да включи и представянето на "Аз съм българче?!" в България, за да може и ние тук, да се погледнем отстрани и да се замислим над въпроса "Кои сме?".


Снимки: личен архив

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Проф. Теодора Драгостинова

Проф. Теодора Драгостинова изследва исторически процеси на Балканите от Щатския университет в Охайо

През 1920 г. една млада жена с деветмесечно бебе е поставена пред тежък житейски избор – да остане в София при своя съпруг, да замине при родителите си в Одрин или да избере установилия се в Солун брат. След два месеца на разпити, молби, писма и..

публикувано на 16.12.24 в 10:35

Александра Карастоянова-Херментин се нарежда сред съвременните композитори, признати в цял свят

Неотдавна австрийският град Залцбург присъди най-висшето си отличие в областта на изкуството и културата на композиторката от български произход Александра Карастоянова-Херментин. И макар от десетилетия да присъства с творенията си, а в началото на..

публикувано на 04.12.24 в 10:15
Нуредин Нурединай

Нуредин Нурединай от Гора: "Трябва да се върнем към човешките ценности и да опазим идентичността си"

Нуредин Нурединай  произхожда от историко-географската област Го̀ра в Североизточна Албания, в която 90 % от жителите се самоопределят като българи ( Преброяване`2023 ) .  В Албания най-много са българите в Кукъска Гора и Голо Бърдо..

публикувано на 24.11.24 в 20:15