Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Д-р Петър Берон за първите крачки на българския преход и демокрацията днес

"Делим се на русофили и хора със западни убеждения, а сме един народ – дишаме един въздух. Трябва да си помагаме и да се грижим за страната си! ", напомня ни днес ученият

Д-р Петър Берон
Снимка: БГНЕС

На 10 ноември 1989 г., на пленум нa Цeнтрaлния кoмитeт нa Българската комунистическа партия (БКП) Тoдoр Живкoв е освободен от поста генерален секретар – най-високият пост в партията и държавата. Това, което се случва на заседанието, по-късно ще бъде определено като "вътрешнопартиен преврат", а последвалите събития ще останат в най-новата ни история като "тихата революция". И независимо че системата ще бъде сменена през следващата година, а първите икономически реформи започват едва след изборите за 36-о Народно събрание през 1991г., 10 ноември 1989 г. много скоро се превръща в символ на началото на прехода ни към демокрация и пазарна икономика. Днес се навършват 35 години от историческия пленум – точно толкова, колкото продължава и управлението на Тодор Живков, а годишнината определено провокира спомени, размисли и равносметка.  

Пленумът на ЦК на БКП, на трибуната е Петър Младенов, крайният вдясно – Тодор Живков.
Пленумът е знаков и определя посоката, по която поема най-новата ни история, но той не е първото, което дава ход на пътя ни към демократично общество. Седмица преди него – на 3 ноември, наскоро сформираното Независимо сдружение "Екогласност" организира протестно шествие и демонстративно връчва в парламента подписка срещу хидростроителството в Рила планина. Шествието е събитие, каквото не се е случвало повече от 40 години. В същото време, вълна от мирни протести постепенно се надигат и в целия Източен блок (социалистическите държави от Централна и Източна Европа) и скоро се появява терминът "есента на народите".

"Духовете се подготвяха за промяна", отбелязва д-р Петър Берон – един от най-видните съвременни учени, наследник и съименник на автора на Рибния буквар, но и един от основателите на "Екогласност" и Съюза на демократичните сили (СДС), участник в Националната кръгла маса, положил подписа си на новата ни Конституция.

"Ние от "Екогласност" събирахме подписи в градинката пред "Кристал", спомня си д-р Берон пред Радио България и допълва: 

"Събрахме подписите, но трябваше и да ги внесем в парламента. Това не се беше случвало досега. Отидох до кметството и заявих, че на следващия ден под прозорците им ще мине манифестация, и трябва да се осигури охрана, за да се избегнат размирици. Кметът беше потресен, но организира отрядници, на които закачиха червени ленти, а ние сложихме на нашите – сини. Оттам синият цвят по-късно стана символ на СДС. На 3 ноември потеглихме с около 3000 куражлии към парламента. Когато стигнахме до площад "Ал. Невски", точно в 17 ч., забиха камбаните. Хората се разплакаха и казваха: "Свърши се!".

Шествието на „Екогласност“, 3 ноември 1989 г.

Същите възгласи ще се чуят и на 10 ноември, както и по митингите, организирани в следващите дни. "Скоро обаче разбрахме, че преобразуването на властта не е лесна работа. Комунистите държаха в ръцете си парите, войската, милицията и тайните служби, а народът нямаше нищо, но не искаше стария режим", спомня си Петър Берон и допълва, че за да се избегнат кръвопролития, се сформира Национална кръгла маса, на която основните политически сили – СДС и БКП – договарят и подписват редица споразумения, които гарантират мирното развитие на прехода. Свиква се и Велико народно събрание за изработването на Конституцията:

"Великото народно събрание беше наистина представителна извадка на обществото – там бяха затворниците и техните палачи, най-добрите писатели и музиканти – като Валери Петров, Кирил Маричков и др. Съставихме една европейска конституция. Нейната първа част е взета от Хартата на основните права на ЕС – свобода на словото, печата, пътуванията и т.н. Искаше ми се да вкараме и закон за задължението на гражданите към страната, но не се съгласиха, а всеки един от нас е длъжен да прави усилия, за да може страната ни да просперира."

Седмото Велико Народно събрание приема новата Конституция на България, 12 юли 1991 г.
Според д-р Петър Берон, за да излезем от политическата криза днес ни е нужна национална доктрина и усещане за национално достойнство.

 Това е и причината много качествени, млади хора да напуснат страната ни. "А каква е ползата от демокрацията ни без българи?" – пита той . По думите му, за разлика от онова време, сега няма "революционна обстановка", а в Народното събрание са се настанили тарикати от много ниско качество. Хората виждат всичко това и по тази причина не гласуват, категоричен е д-р Берон. "Доверието в народното събрание е 6%, а те решават съдбите ни…Трябва да сме част от ЕС, но да имаме достойно държание, а не да изпълняваме това, което казват началниците – посочва още д-р Берон. – Да стоим стабилно и да показваме своето виждане, да разработваме наши проекти и да усвояваме средствата за тях. Сега не ни дават пари, защото ни нямат доверие, а не защото не изпълняваме заръките им", отбелязва ученият и изтъква, че просешкото поведение не ни приляга:

"Къде се намираме днес? Намираме се там, където сме се намирали цели 13 века. Нашата държава е единствената в Европа, която си е запазила името през цялото това време. Делим се на русофили и хора със западни убеждения, а сме един народ – дишаме един въздух. Трябва да си помагаме и да се грижим за страната ни!  Ще бъде жалко да изчезне държавата ни, заради немарливост и угодничество. Имаме прекрасна природа – в най-благодатната част от умерения пояс – плодородна земя, планини, море, реки, и работливи хора. Ние сме народ с достойнство, история, традиции и географско положение, което е стратегически важно – това са козове, с които можем да търгуваме, но е необходимо и да се научим да отказваме."

Вижте още:

Снимки: БГНЕС, архив БНР, архив




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Депутатите отново избират председател на Народното събрание

След поредния неуспешен опит за избор на председател на Народното събрание народните представители ще продължат да заседават от 10ч. на 22 ноември. На последното гласуване в сряда, 20 ноември, събралите най-много подкрепа бяха кандидатурите на Рая..

публикувано на 22.11.24 в 07:10

"Маркет линкс": 35% от българите искат касиране на изборите

Над 35% от гражданите подкрепят идеята предсрочните парламентарни избори от 27 октомври т.г. да бъдат изцяло касирани, показва национално проучване, финансирано и осъществено съвместно от бТВ и "Маркет линкс".  Според 26% от анкетираните изборите..

публикувано на 21.11.24 в 11:39

Четвърти неуспешен опит за избор на парламентарен председател

Народните представители не успяха да си изберат председател и при четвъртия опит. От четиримата кандидати до балотаж достигнаха Рая Назарян, издигната от ГЕРБ –СДС, и Силви Кирилов – номиниран от “Има такъв народ”. Трети неуспешен опит за избор на..

публикувано на 20.11.24 в 15:00