На 10 ноември 1989 г., на пленум нa Цeнтрaлния кoмитeт нa Българската комунистическа партия (БКП) Тoдoр Живкoв е освободен от поста генерален секретар – най-високият пост в партията и държавата. Това, което се случва на заседанието, по-късно ще бъде определено като "вътрешнопартиен преврат", а последвалите събития ще останат в най-новата ни история като "тихата революция". И независимо че системата ще бъде сменена през следващата година, а първите икономически реформи започват едва след изборите за 36-о Народно събрание през 1991г., 10 ноември 1989 г. много скоро се превръща в символ на началото на прехода ни към демокрация и пазарна икономика. Днес се навършват 35 години от историческия пленум – точно толкова, колкото продължава и управлението на Тодор Живков, а годишнината определено провокира спомени, размисли и равносметка.
Пленумът е знаков и определя посоката, по която поема най-новата ни история, но той не е първото, което дава ход на пътя ни към демократично общество. Седмица преди него – на 3 ноември, наскоро сформираното Независимо сдружение "Екогласност" организира протестно шествие и демонстративно връчва в парламента подписка срещу хидростроителството в Рила планина. Шествието е събитие, каквото не се е случвало повече от 40 години. В същото време, вълна от мирни протести постепенно се надигат и в целия Източен блок (социалистическите държави от Централна и Източна Европа) и скоро се появява терминът "есента на народите".
"Духовете се подготвяха за промяна", отбелязва д-р Петър Берон – един от най-видните съвременни учени, наследник и съименник на автора на Рибния буквар, но и един от основателите на "Екогласност" и Съюза на демократичните сили (СДС), участник в Националната кръгла маса, положил подписа си на новата ни Конституция.
"Ние от "Екогласност" събирахме подписи в градинката пред "Кристал", спомня си д-р Берон пред Радио България и допълва:
"Събрахме подписите, но трябваше и да ги внесем в парламента. Това не се беше случвало досега. Отидох до кметството и заявих, че на следващия ден под прозорците им ще мине манифестация, и трябва да се осигури охрана, за да се избегнат размирици. Кметът беше потресен, но организира отрядници, на които закачиха червени ленти, а ние сложихме на нашите – сини. Оттам синият цвят по-късно стана символ на СДС. На 3 ноември потеглихме с около 3000 куражлии към парламента. Когато стигнахме до площад "Ал. Невски", точно в 17 ч., забиха камбаните. Хората се разплакаха и казваха: "Свърши се!".
Същите възгласи ще се чуят и на 10 ноември, както и по митингите, организирани в следващите дни. "Скоро обаче разбрахме, че преобразуването на властта не е лесна работа. Комунистите държаха в ръцете си парите, войската, милицията и тайните служби, а народът нямаше нищо, но не искаше стария режим", спомня си Петър Берон и допълва, че за да се избегнат кръвопролития, се сформира Национална кръгла маса, на която основните политически сили – СДС и БКП – договарят и подписват редица споразумения, които гарантират мирното развитие на прехода. Свиква се и Велико народно събрание за изработването на Конституцията:
"Великото народно събрание беше наистина представителна извадка на обществото – там бяха затворниците и техните палачи, най-добрите писатели и музиканти – като Валери Петров, Кирил Маричков и др. Съставихме една европейска конституция. Нейната първа част е взета от Хартата на основните права на ЕС – свобода на словото, печата, пътуванията и т.н. Искаше ми се да вкараме и закон за задължението на гражданите към страната, но не се съгласиха, а всеки един от нас е длъжен да прави усилия, за да може страната ни да просперира."
Според д-р Петър Берон, за да излезем от политическата криза днес ни е нужна национална доктрина и усещане за национално достойнство.
"Къде се намираме днес? Намираме се там, където сме се намирали цели 13 века. Нашата държава е единствената в Европа, която си е запазила името през цялото това време. Делим се на русофили и хора със западни убеждения, а сме един народ – дишаме един въздух. Трябва да си помагаме и да се грижим за страната ни! Ще бъде жалко да изчезне държавата ни, заради немарливост и угодничество. Имаме прекрасна природа – в най-благодатната част от умерения пояс – плодородна земя, планини, море, реки, и работливи хора. Ние сме народ с достойнство, история, традиции и географско положение, което е стратегически важно – това са козове, с които можем да търгуваме, но е необходимо и да се научим да отказваме."
Вижте още:
Снимки: БГНЕС, архив БНР, архив
Партия “Възраждане” започва разговори за съставяне на правителство без участието на ГЕРБ, “ДПС – Ново начало” и “Алианс за права и свободи”. Формацията на Костадин Костадинов е поканила на срещи в Народното събрание в сряда останалите четири..
Катастрофалните природни бедствия, на които ставаме свидетели, напомнят по злощастен начин, че светът трябва да се адаптира към променящия се климат, заявява президентът Румен Радев в интервю за икономическото списание Caspian Energy, цитиран от..
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви в кулоарите на Народното събрание, че очаква през следващата седмица да бъде избран парламентарен председател. Той коментира, че е подписал основните искания на “Продължаваме промяната – Демократична България” за..
Народните представители не успяха да си изберат председател и при четвъртия опит. От четиримата кандидати до балотаж достигнаха Рая Назарян, издигната от..
Над 35% от гражданите подкрепят идеята предсрочните парламентарни избори от 27 октомври т.г. да бъдат изцяло касирани, показва национално проучване,..
Депутатите от 51-вото Народно събрание днес продължават първото си заседание, започнало на 11 ноември. Те ще се съберат, за да опитат за четвърти път..