Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Миналото на българските градинари в Хърватия, облечено в книга от Диана Гласнова

Диана Гласнова
Снимка: БТА

Българските градинари са пренасяли славата на България повече от век и половина в Хърватия. Те са били истински "посланици" на скромния и работлив български народ, казва пред БТА Диана Гласнова автор на книгата "Българските градинари в Хърватия". 
Гласнова е и главен редактор на двуезичното списание "Родна реч", орган на Националната общност на българите в Хърватия.

"Може да се каже, че българите имат много голям принос, да не кажа основен принос, за развитието на пазарното зеленчукопроизводството в Хърватия. До идването на българите в Загреб след 1870 г., не е било познато масовото отглеждане на зеленчуци. Българите са донесли в Хърватия и патладжана и червените чушки. Последните и до днес са познати на хърватите като българки червени чушки", разказва авторката. Български "патенти" са долапът (водното колело) за поливане на зеленчуци, оформянето на площите в лехи, отглеждане на ранен разсад и много др.



Българите са следвали строго определени срокове за садене на различните видове зеленчуци
, както и някои суеверия, като това да садят само в понеделник, сряда и петък и по възможност по пълнолуние, за да бъде успешна реколтата, допълва Гласнова.
В книгата си тя пише, че хърватите и особено по-възрастните, и до днес си спомнят и високо ценят своите "хранители". "Нарекли са своята най-малка монета "бугарчица", а дребните пари "бугари", защото дори и с тях са могли да си купят пресни зеленчуци от "своя българин".

"Тези факти са малко известни, защото след Втората св. война, по различни политически причини, отношението към България в титова Югославия е такова, че много от българите се връщат в родината си и остават много малко градинари", разказва Диана Гласнова и дава пример, че през 1942 г. в Загреб е имало около 2000 български градинари, а в края на 1945 г. вече са само 250. Друга причина за напускането на българите е земята. За да отглеждат зеленчуци те наемали основно земя на католическата църква, която е била конфискувана от новата власт. Вече можели да купуват земя, само ако са женени за жена от Югославия и то само на нейно име. Трети основен проблем е било получаването на работна виза, като режимът е бил силно рестриктивен.

Някога броят на българските сергии на централния пазар в Загреб "Долац" е надвишавал броя на хърватските. До днес вече няма нито една останала българска сергия, обобщава Гласнова.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Проф. Александър Ганчев

Канят се желаещи за конференцията "Българите в Северното Причерноморие"

XVI-ата Международна конференция "Българите в Северното Причерноморие" ще се проведе на 27 и 28 октомври 2025 г. в столичния Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН. От организационния комитет очакват заявки от желаещите да..

публикувано на 05.09.25 в 14:43

Първият звънец за Новата учебна година събра учениците на "Св. Паисий Хилендарски" в Молдова

В българското училище "Св. Паисий Хилендарски" в Молдова учители, ученици и родители тържествено отбелязаха началото на Новата учебна година. "Този специален ден бележи началото на вълнуващо пътешествие в свят на нови открития, интересни уроци и..

публикувано на 05.09.25 в 11:06
Снимка: Русенски университет “Ангел Кънчев”

Русенският и Комратският университет подписаха меморандум за сътрудничество

Русенският университет "Ангел Кънчев" и Комратският държавен университет в Молдова подписаха меморандум за сътрудничество. На церемонията присъстваха акад. Христо Белоев, почетен ректор и председател на Общото събрание на Русенския университет,..

публикувано на 04.09.25 в 13:15