Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Saracta" ни потапя в мистиката на прабългарите

Снимка: YouTube / Fa&MiMusic

Днес ще се върнем назад във времето със SARACTA или "Пазителят" - това е името на смелото музикално приключение на продуцентите Fabrizio Parisi и The Editor. Този път в предизвикателството се включва и едно легендарно име за българската музика – Господин Господинов-Гепи. Да припомним, че с този проект той се завърна след 20-годишна музикална пауза.Исово пеене и некомерсиален хаус ритъм ни пренасят векове назад. Хипнотизиращият глас събужда първични енергии и разкрива вселенски закони, малкопознати на модерния човек. За това допринася и звукът на гайда, изсвирена от Гепи, който заедно с Fabrizio Parisi и The Editor е автор на музиката.

"Saracta" ни потапя в мистиката на прабългарите, в календара на предците ни, в тайните на лятното и зимното слънцестоене и равноденствията.

Видеото към "Saracta" не допълва, а надгражда посланията. В основния му фокус е прабългарският календар – най-старият и точен календар в света. Гепи влиза в ролята на "Пазителят" – колобър, който създава и съхранява този календар. Мистиката е втъкана в целия реквизит и дори костюмите, дело на фантастичната Пламена Боева – костюмограф, специализирал в световноизвестната киностудия Cinecitta в Рим, която работи ексклузивно за италианска театрална сцена. "Колобърският костюм отне около 3 месеца от скицата до финалния вариант. Голяма част от времето прекарах в проучване, защото няма оставени категорични писмени доказателства за облеклото на колобъра. Костюмът не е исторически документален, а съм заложила на символиката на прабългарите в него", разкрива Боева. 

Отмерването на времето е закодирано и в мистичните жестове на Гепи, който с ръка показва символите на зимното (Inday) и лятното (Enday) слънцестоене, и на пролетното и есенното равноденствие (equinox), както и отброяването на 12-те месеца.

Цялата визия на "Saracta" е мистичен разказ за древните ни и славни предци, надхвърлящ пределите на музиката. Кодировката е не само в костюма и жестовете на Гепи, но дори по тоягата и целия реквизит, където се виждат розетката от Плиска и древни руни.

Проектът се осъществява със съдействието на Национален фонд "Култура".


Редактор: Диляна Трачева

Снимки: YouTube / Fa&MiMusic

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Диляна Христова и Шарл Ерих Хофман

Концерти във Франция набират средства за възраждането на значими обекти в Самоков

Павилион близо до двореца Версай, служел като лятна резиденция на трима френски крале - Анри IV, Луи XIV и Шарл X, а днес частна собственост на семейството на френски филантроп, се превръща в сцена за няколко вдъхновяващи концерта с участието на..

публикувано на 19.03.25 в 12:10

Софийската филхармония за трети път ще свири в Златната зала на Музикферайн - Виена

На 17 март Националният филхармоничен оркестър и неговият главен диригент отново гостуват в легендарната Златна зала на Виенското музикално сдружение - Wiener Musikverein. Под палката на Найден Тодоров ще звучи Концерт за тромбон и оркестър от Нино..

публикувано на 15.03.25 в 06:15

88 години от рождението на славея на Тракия – народната певица Надка Караджова

88 години от рождението на голямата ни народна певица Надка Караджова се навършват на днешния ден.   Родена на 14 март през 1937 година в тогавашното пазарджишко село Триводици (днес – Пловдивска област), тя е потомка на стар музикален род. На..

публикувано на 14.03.25 в 06:30