"Във Франция започнах работа като учител, но ми беше скучно. Започнах да се оглеждам – къде бих могъл да замина като преподавател по история и география. Появи се място в България."

И така през 2007 г. Венсан Дюпюи, наскоро завършил педагог, потегля за страна, за която не знае почти нищо, да преподава на деца, за половината от които френският не е матерен език, да яде "ужасното" българско бяло сирене и да учи българския език, в който кирилицата се оказва едно от най-лесните неща.

18 години преминават като миг, а не като половин живот. Мосю Дюпюи вече е почти българин. Тук има не само работа - има приятели, любими места, хобита. Допада му всичко в България. Климатът и релефът в София е подобен на родното му място.

"Има планина, както в Оверн, където съм израсъл – разказва французинът пред Радио България. - Планината Пюи дьо Дом е малко като Витоша. Има и езеро. А температурата и климатът са също като в моя регион. България не е много голяма страна, но има планини, море и много различни пейзажи и това много ми харесва."

И г-н Дюпюи с ентусиазъм изследва новата си "родина". Почти е сигурен, че е обиколил повече места в България от някои българи. Бил е във всички градове по Българското Черноморие, а най-любимият му регион е Североизтокът.

"Много харесвам северния бряг до границата с Румъния – Балчик, нос Калиакра и най-вече Дуранкулак. Там е спокойно, няма много хора и има огромни плажове. От градовете много ми допадат Пловдив и Велико Търново и по-специално Арбанаси, където има разкошна черква – "Рождество Христово", която е с невероятни стенописи."

• Зеленият център в Шабла разкрива тайни от праисторическото ни минало

Откакто е в България – цели 18 години – Венсан е учител по история и география във френския лицей "Виктор Юго" в София. За разлика от преподаването в родината му, тук работата му се струва интересна, колегите – чудесни, а за децата казва, че понякога забравя, че не са французи и френският е чужд език за тях.

Той не одобрява прекалено приятелските отношения между учители и ученици. Според мосю Дюпюи дистанцията е необходима, за да върви добре работата.

"Наистина не харесвам, когато учителите са много много близки с учениците. Аз поддържам дистанция и вярвам, че с децата добре се разбираме. Убеден съм, че и те предпочитат това да е така."

Но дистанцираното поведение не може да заблуди учениците на Венсан, които знаят, че учителят им е с голямо сърце. Мосю Дюпюи се включва в благотворителни събития, особено такива в подкрепа на деца в неравностойно положение. В свободното си време чете книги, пътешества – посетил е всички съседки на България, ходи на езда и бойни изкуства - карате, кунгфу и айкидо. От 6-годишен тренира джудо.

Щом сте французин, значи трябва да разбирате от вино и сирена, какво мислите за българските? - шеговито го питаме.

Дюпюи разказва за баща си, който живее в Бордо и е твърдо уверен, че никой друг, освен французите, не може да прави хубаво вино. "Това испанци, италианци – вината им нищо не струват!" – смее се Венсан. Затова и не може да повярва на ушите си, когато баща му опитал българско вино по време на гостуването си в България и казал: "Хм, никак не е лошо". От белите вина баща и син харесват траминер, а от червените – сира.

Колкото до сирената, родният му Оверн е регион, в който се произвеждат сирена. И – не! На Венсан Дюпюи не му допада бялото сирене, с което толкова се гордеем. Кашкавал – може, добавя с колеблив глас.

Тъй като гостът ни е историк и може в дълбочина да осмисли процесите в политиката, задаваме му и този въпрос. Какво мисли за сегашното положение на страната?

"Не обичам да давам съвети, когато не е моята страна. В България има проблеми с корупцията, но и във Франция също ги има. България е балканска държава и за нея най-важното според мен е да има добри връзки със съседките си. Знам, че има малки проблеми със Северна Македония и с Турция има история, която не е особено весела," казва Венсан Дюпюи, имайки предвид петте века османско владичество. И прехвърля мисълта си към настоящето:

"Моите приятели ме питат как е политиката в България. Казвам им: за 6 години имаше колко – 8 избори? Ама защо? Всеки път гласуват все по-малко хора и това е голям проблем. Да се направи коалиция също е много трудно. А България има важни решения за вземане във връзка с Шенген и еврозоната. За тези неща страната има нужда от стабилност. Също да не забравяме войната между Русия и Украйна, а не сте много далеч от конфликта. Черно море не е много голямо. И така - България има нужда от стабилност, но не знам как може да бъде постигната тя."

Няколко пъти в този разговор Венсан отказва да даде мнението си. "Не харесвам това, че Франция много обича да съветва другите държави. Не обичам тази арогантност – казва той. – Не съм българин, затова не мисля, че е редно да давам съвети за България".

Но и донякъде сте българин, припомняме му за 18-те години, почти половината от живота му, прекарани в нашата страна.

На Венсан предстои да се раздели с втората си родина, тъй като лични дела го зоват да се прибере във Франция. Какво ще му липсва най-много от България?

"Много неща, разбира се приятелите, сигурността. Например, когато бях с приятелите си и с жените им – това е толкова ценно, че в България през нощта можеш спокойно да се разхождаш. Пейзажите ще ми липсват. Като учител по география мога да оценя как примерно между Пловдив и София – само на сто километра, един час път, пейзажът е абсолютно различен. Това е изключително интересно и много ми харесва.

Като историк пък цял живот ще помня как за първи път бях в Несебър – като видях за първи път византийските църкви и морето – толкова близко. Във Франция нямаме такова нещо – беше толкова красиво, толкова различно!

Училището също ще ми липсва. Но аз знам, че ще се върна скоро. Това не е краят на моята история с България."

Снимки: личен архив