На 2 февруари Православната църква чества Сретение Господне. Той е един от дванадесетте големи Господски празници през годината и е утвърден още в първите векове на християнството.
Според разказа в Евангелието според свети евангелист Лука, на четиридесетия ден след рождението си Иисус бил занесен от Божията Майка и праведния Йосиф в Йерусалимския храм, за да бъде посветен на Бога, както повелявал Моисеевия закон. Духом просветен, в храма отишъл праведния старец Симеон, на когото било обещано, че няма да вкуси смърт, докато не види Спасителя на света и който от много столетия очаквал да види Христос. Той поел Богомладенеца от ръцете на майка Му, прегърнал Го и произнесъл пророческите думи: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, с миром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израѝля“. (Лук. 2:29-32).
Тези думи са навлезли в богослужебния живот на Църквата и се произнасят по време на Вечерната служба и в други случаи.
Към Пресвета Дева Мария праведният Симеон отправил други пророчески думи като посочил Младенеца: „Ето, този лежи за падане и ставане на мнозина в Израѝля и за предмет на противоречия, и на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца“ (Лука 2:34-35).
В храма, в онзи знаменателен ден била и пророчица на име Анна. Тя възторжено прославила Бога, задето се удостоила да види Богомладенеца (Лука 2:22-39). Така праведният Симеон и пророчица Ана, изпълнени със светия Дух, засвидетелствали пред света, че Младенецът е очаквания Месия – Христос.
По благочестив обичай и днес новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение, а на майките им се чете определена молитва.
Сретение е празник на Срещата с обещания от Бога Спасител. Сретение е тържество на несломимата надежда, на неотпадащото търпение, на неугасващата вяра в обещаното от Бога, на любовта, която надхвърля и преодолява разделението. Празникът е и повод да се запитаме какво очакваме ние самите и на какво се надяваме. Дали живеем така, че да се подготвяме за срещата с Бога, дали нашето естествено остаряване е същевременно и съзряване на душата ни, духовен растеж, който ни приближава към Него?
Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".
В мразовитите февруарски дни, когато честваме най-обичания национален герой Васил Левски – идеолог, основател и организатор на Вътрешната революционна организация, разгръщаме автентичния документ – изписаното с красив почерк тефтерче на Дякона, за да..
Васил Левски е български революционер и национален герой, борил се за освобождението на България от Османската империя. Той е идеолог, основател и организатор на Вътрешната революционна организация, заради което признателните българи го наричат..
На 18 февруари православната църква чества свети Лъв, папа Римски и свети Агапит Изповедник, епископ Синадски. Свети Лъв, папа на Рим (440–461 г.), е известен със своето благочестие и ученост. Като истински пастир той неуморно защитавал..
Днес, 8 март, Православната църква отбелязва т. нар. Тодорова събота. В съботния ден на първата седмица на Великия пост възпоменаваме..
На 9 март Православната църква почита паметта на Светите Четиридесет мъченици Севастийски. Това са 40 доблестни войни, които отказали да се поклонят на..
Днешната неделя, 9 март тази година, е първата от Великия пост. Светата ни Църква я нарича "Православна". В нея се възпоменава победата,..
Разкъсана облачност
Ясно