"Музиката сама ме откри", казва Георги Грозев и през смях започва да разказва случка в детската градина, когато отишъл сам да се запише на уроци по пиано.
"Имаше преподавателка, която даваше уроци по пиано и аз проявих интерес и се записах сам. И така всъщност започна моят път в музиката. Съвсем неангажиращо, съвсем като на шега."
Георги Грозев е студент – учи класическа музика в Кралската консерватория в Гент, Белгия и бароков тромпет в Брюксел. Лауреат е на многобройни национални и международни конкурси. Изнасял е концерти на три континента, включително в престижни зали като "Карнеги Хол в Ню Йорк, "Бозар" в Брюксел, зала "Кралица Елизабет" в Антверпен и "Тонхале" в Дюселдорф. Казва, че връщането в дома винаги е по-трудно, отколкото да отидеш някъде другаде, където публиката не те познава. А това, за което мечтае българинът е, с музиката да направи света малко по-красив.
"Белгия беше естествено продължение на моето обучение в България. Аз взех каквото можах да взема от изключителната българска школа, от моя преподавател Пенчо Пенчев. Дори и в разговор с него в края на моето обучение в Музикалното училище в Пловдив, достигнахме съвсем естествено и двамата до извода, че може би е добре за мен аз да продължа обучението си някъде извън пределите на България. Кандидатствах на няколко места. Подготвях в интерес на истината и апликация за САЩ, но някак си това ми се стори много далеч. Процесът ми се стори много дълъг. И реших, че може би съм си европеец по дух и защо не центъра на Европа, а именно Белгия. Тогава направих контакт с преподавателите в белгийските консерватории, предимно в Брюксел и фламандската част. Започнах от консерваторията в Брюксел, консерваторията в Гент и тази в Антверпен. И в крайна сметка взех решение да кандидатствам в Гент, защото синергията между мен и моя професор по тромпет беше безспорно налице, което е изключително важно в такива персонални отношения."
За крехките си 22 години Георги Грозев е пожънал редица успехи. Лауреат е на многобройни национални и международни конкурси. Какво е усещането, когато стъпиш на голяма сцена?
"В крайна сметка в момента, в който си на място и трябва да изпълниш дадения концерт, ти трябва да знаеш, че работата вече е свършена. Основната подготовка и целият този процес - години труд и усилия, вече са изминали. И в повечето случаи аз се наслаждавам на тези моменти – казва Георги. – Истината е, че ако говорим за големи световни, европейски и каквито и да било сцени, и за тези у дома, в родната България – бих казал, че връщането у дома винаги е по-трудно, отколкото да отидеш някъде другаде, където публиката не те познава. Отговорността това да бъде наистина най-доброто представяне затова, че в публиката са най-близките до сърцето ти, винаги носи своите рискове."
За да се издържа докато учи в Белгия, Георги работи на няколко места.
"Времената са такива, че, за съжаление, студентите в момента не са най-големия приоритет на световната политика, на европейската политика, на политиката, на която и да е страна. Дори да погледнем България, дори и тук, в Белгия. Така че трудни са времена не само за мен, за всеки един студент, който учи в чужбина – да посреща всички разходи, които ежедневието му предлага. Най-малко да си плащаш квартирата, общежитието и режийните сметки. Аз се опитвам максимално да помагам на моите родители като работя в музикалната библиотека в консерваторията. Преподавам уроци по тромпет в различни академии в Белгия, в Гент предимно. Преподавам също и на частно. Имам също няколко вокални ансамбъла, които дирижирам. Всъщност, правя от всичко по малко, или от всичко по много, за да може моето образование и ежедневие да бъде подсигурено в Белгия. Защото не е лесно – не само на мен, на всеки от студентите, които са приели този път да учат извън пределите на България."
За какво мечтае младият музикант и дали плановете му за бъдеща музикална кариера са свързани с родината?
"При всички случаи това е моят дом. Ето, наскоро аз имах един концерт със Симфоничен оркестър – Сливен. В крайна сметка аз винаги ще се връщам вкъщи, най-малко при моите родители в родния Пловдив. Един музикант не би трябвало да се ограничава от границите на една държава, но България е в списъка с дестинации, в които аз бих се радвал да концертирам. "
Къде талантът се цени повече – в България или в Белгия?
"Талантът навсякъде много се цени. Но трудът и усилията, които човек трябва да положи, за да задържи таланта си, да го усъвършенства, бих казал, че са доста оценени тук в Белгия – прави съпоставка младежът и дава отговор, защо: – Защото тук хората действат много прагматично. Просто изпълняват си всички задачи и ангажименти, и получават това, което в крайна сметка са си изработили. Докато понякога се налага в България да се молиш да си получиш заслуженото. Аз съм щастлив, че тук всяко едно усилие се заплаща и то много прилично, така че да можеш да посрещнеш ежедневните си разходи и да си сигурен, че това, което правиш, бива оценено."
Снимки: личен архив Георги Грозев, Golden Classical Music Awards, Симфоничен оркестър – Сливен
Нидерландката Естер Вилемс продължава да привлича хора от различни градове и националности в своя клуб за български народни танци, създаден в Хага и носещ името "Зора". Основан е през 2017 година и още тогава в него се записват 13 души, които с..
Преживяваше в междинен свят, издигнат над дребнавостите на материята, ала с допусната до Божия промисъл душа. С прилепени до земята нозе отваряше сърцето си за птиците и слушаше с наслада гъшия хор. А в белотата на картона привиждаше лицата на велики..
След като посвещава 23 години от живота си на Кралския военноморски флот, британецът Дарен Картър решава да се уволни през 2013 г. Признава, че в продължение на години се е носил без посока през "бурните води на живота" - от работа..