На 23 февруари отбелязваме паметта на св. свещеномъченик Поликарп, епископ Смирненски и на преподобни Александър, първоначалник на обителта на незаспиващите. 

Свети Поликарп, епископ на Смирна, е роден към 70 г. сл. Хр. и е от поколението на така наречените "Апостолски мъже", които лично познавали апостолите и продължили тяхното дело. Поликарп отрано останал сирак и бил осиновен от благочестива вдовица в малоазийския град Смирна (дн. Измир). След нейната смърт Поликарп наследил богатството ѝ, раздал го на бедните, а самият той живеел в голямо въздържание, непрестанно се молел на Бога и служел на бедни, болни и престарели.

Първият Смирненски епископ - св. Вукол обикнал благочестивия момък. Виждайки в него голяма ревност към Господа, той го ръкоположил за дякон, а по-късно и за свещеник. В това време св. ап. Иоан Богослов проповядвал из Мала Азия. Поликарп го слушал, станал негов ученик и помощник в разпространението на вярата. Проповядвал на народа, разказвал за живота и чудесата на Спасителя, изяснявал Неговия закон, призовавал езичниците към познание на истината. Слушайки неговите слова и виждайки неговия свят живот, мнозина приемали християнската вяра. Пред смъртта си св. Вукол имал откровение, че Поликарп трябва да бъде негов приемник и му поверил своето паство. В продължение на много години Поликарп бил изряден епископ на Смирна. Бил свидетел на мъченическия подвиг на своя приятел св. Игнатий Богоносец, а след смъртта му станал, по думите на блажени Иероним, "вожд на цяла Азия" и имал голямо влияние за обръщането на мнозина езичници към християнството и на мнозина еретици - към Православието.

Светецът събрал около себе си група от ученици и сътрудници, сред които и св. Ириней Лионски, и възпламенил в тях същата несъкрушима вяра, с каквато се отличавал сам той.

В 155 г. св. Поликарп отишъл в Рим, за да обсъдят с римския епископ Аникита някои църковни въпроси, главно относно празнуването на Пасхата. Наскоро след завръщането си от Рим светецът завършил (към 156 г.) мъченически своя дълъг и плодотворен живот. Езичниците в Смирна го смятали за "баща на християните" и "развратител на Азия". На увещанията на управителя да се отрече от Христа, св. Поликарп отговорил: "Осемдесет и шест години аз Му служа и Той никога не ми е сторил нещо зло, а ми е дарявал много блага; как тогава ще взема да хуля моя Цар, Който ме е спасил?" Бил осъден на изгаряне, но и сред буйния огън, по Божия милост, останал невредим; затова го проболи с копие. След смъртта му изгорили тялото.

Преподобни Александър основал в IV-V в. при река Ефрат първия манастир, в който въвел нов чин – братята на манастира били разделени на 24 чреди и се редували да пеят на смени Давидовите псалми на клира, 24 часа в денонощието, освен по време на богослуженията. Така молитвата към Бога никога не преставала. Наричат този манастир "обителта на незаспиващите". По-късно основава такъв манастир и в Константинопол.

Подвизавал се в монашество петдесет години, отишъл при Господа в дълбока старост и бил погребан с чест.

На гроба му ставали чудеса: по молитвите на преподобни Александър хората получавали изцеление от всякакви болести.

Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".