На българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ е монтирана измервателна апаратура, която в продължение на два месеца събира ценни данни за слънчевата активност и връзката ѝ със земното магнитно поле. Проучванията се осъществяват в рамките на първия полярен астрономически проект на България – „Въздействие на слънчевата активност върху йоносферната динамика и потоците високоенергийни частици над Антарктида“ – по който работи гл. ас. д-р Ивайло Начев от Техническия университет – София.
Изследователят подчертава пред БТА, че проектът е пример за успешно сътрудничество между Института по астрономия с Националната астрономическа обсерватория в Рожен към Българската академия на науките (БАН), Висшето военноморско училище „Никола Й. Вапцаров“ във Варна и Техническия университет в София.
В рамките на проекта се провеждат четири основни експеримента. Първият е насочен към измерване на радиоемисиите, породени от слънчеви изригвания. Антарктида предоставя изключително чиста среда за такива наблюдения, тъй като липсват локални смутители, каквито са комуникационните технологии. Това позволява ясно свързване на определен радиосигнал с конкретна слънчева активност – пояснява изследователят.
Вторият експеримент изследва слънчевите избухвания и тяхното влияние върху йоносферата. Любопитното тук е, че апаратурата, разработена в Техническия университет, е инсталирана както в България, така и на остров Ливингстън. Това позволява прецизно проследяване на слънчевите изригвания и определяне на тяхното влияние върху различните полукълба на Земята.
Третият експеримент е насочен към измерване на измененията в земното магнитно поле и връзката им със слънчевата активност.
Четвъртият експеримент изследва високоенергийните частици, които навлизат в атмосферата по време на изхвърляне на плазма или коронарна маса от Слънцето. Сравнението на получените данни с резултатите от предходните два експеримента ще позволи по-точно прогнозиране на ефектите от слънчевата активност върху Земята.
В момента Слънцето се намира в пика на своя 11-годишен цикъл и наблюдението му в този период ще даде важни заключения за бъдещи слънчеви цикли – подчертава д-р Начев пред БТА. Данните ще подпомогнат научните изследвания на връзката между земното магнитно поле и слънчевата активност, както и ще предоставят нова информация за геомагнитните бури.
Впоследствие, публикуваните резултати ще позволят на други учени да анализират връзката между слънчевата активност, геомагнитните бури и въздействието им върху човешкото здраве.
В "България днес" на 11 август слушайте: 04:56 Актуално от българските общности по света 15:50 Съвременното лице на един древен град – как се развива Пазарджик и защо чужденците се установят тук 28:15 Златоград е домакин на Международна..
При строително-ремонтни дейности на Северната сграда (откъм ул. "Оборище") на Националната художествена академия в София е намерен античен тегулен гроб – част от Източния некропол на Антична Сердика. Ядрото на некропола е разположено под и около..
Силното земетресение, с магнитуд над 6 по Рихтер, което разтърси в неделя, в 19,53 ч., Западна Турция беше усетено почти в цяла България. Дежурният сеизмолог в Националния институт по геофизика, геодезия и география към Българската академия на науките,..
Решение за работа, която никой не желае да работи предлагат двама млади български изобретатели. Роденият в Катар Грегори Леон Фури и Мартин Георгиев от..
Силното земетресение, с магнитуд над 6 по Рихтер, което разтърси в неделя, в 19,53 ч., Западна Турция беше усетено почти в цяла България. Дежурният..
При строително-ремонтни дейности на Северната сграда (откъм ул. "Оборище") на Националната художествена академия в София е намерен античен тегулен гроб –..